Брандън Сандърсън - Кладенецът на възнесението

Сейзед винаги бе смятал това за отвратително. Но сега за първи път разбираше ползата от подобна постъпка. Мисълта му се ускори и той светкавично предугади траекторията на лампата. Марш възнамеряваше да я използва като оръжие срещу него. Сейзед побърза да извлече стомана. Аломантията и ферохимията притежаваха едно основно различие: аломантията черпеше сили от самите метали и по тази причина бе ограничена от тяхното количество; при ферохимията едно и също умение можеше да се използва многократно, стига преди това месеци наред да са трупани резерви от него.

Стоманата съхраняваше физическа бързина. Сейзед пресече стаята с такава светкавична скорост, че въздухът свиреше в ушите му. Улови лампата във въздуха, отвори желязоема докрай — увеличи многократно тежестта си — и извлече пютриум, за да си осигури нужната сила.

Марш нямаше време да реагира. В момента той Дърпаше лампата, задържана от нечовешката сила на Сейзед, който при това бе прикован към земята от непреодолима тежест. За втори път Марш стана жертва на собствената си аломантия. Притеглянето го запокити през стаята право към Сейзед и той заби лампата в лицето му. Металът в ръката му се огъна и силата на удара отметна Марш назад. Инквизиторът се блъсна в мраморната стена и във въздуха се разлетяха капки кръв. Докато Марш се свличаше на земята, Сейзед забеляза, че един от металните шипове се е подал напред и главата му стърчи от окървавената очница.

Сейзед възвърна нормалното си тегло, скочи и замахна с импровизираното си оръжие. Но Марш се съвзе, вдигна ръка и Тласна. Сейзед се подхлъзна назад, но успя да спре, след като отново извлече желязо и увеличи теглото си.

Марш изръмжа, притискан от собствения си Тласък към стената. Ала точно това неутрализираше и действията на Сейзед. Терисецът направи опит да пристъпи напред, но силата на Тласъка на неговия противник и собственото му свръхнатежало тяло затрудняваха неимоверно придвижването му. За миг двамата замръзнаха, напънали сили един срещу друг. Зад тях тъмнееше отворът към Кладенеца.

— Защо, Марш? — прошепна Сейзед.

— Не зная — отвърна със сподавен глас Марш.

Взел светкавично решение, Сейзед затвори желязоема и вместо това извлече стомана и увеличи отново бързината си. Хвърли лампата и отскочи встрани със скорост, която Марш не беше в състояние да проследи. Лампата полетя назад, но после Марш преустанови Тласъка, за да се освободи от собствения си капан, и тя издрънча на пода.

Сейзед отново бе по-бързият. Завъртя се и вдигна ръка, за да се опита да измъкне ключовия метален прът на Инквизитора — този, който бе забит между плешките му. Изваждането му водеше до смъртта на инквизиторите — слабо място, заложено в тях от лорд Владетеля.

Сейзед се плъзна покрай Марш с намерение да го нападне отзад. Стоманеният шип стърчеше на няколко сантиметра от тила на инквизитора и от него капеше кръв.

В този момент стоманоемът на Сейзед се изчерпа.

Пръстените нямаха голям капацитет и двете бързи извличания ги бяха пресушили за секунди. Скоростта му започна да спада, но той все още бе вдигнал ръка и притежаваше сила за десет мъже. Виждаше ясно издатината на гърба на Марш, където бе ключовият прът. Да можеше само…

Марш се завъртя и ловко отби ръката на Сейзед встрани, заби лакът в корема му, после го зашлеви с опакото на ръката си през лицето.

Сейзед залитна назад, пютриумът също се изчерпа и силата му започна да се топи. Той се блъсна с болезнен стон в стената и падна.

Марш се извисяваше над него в тъмната стая.

— Ти сгреши, Сейзед — заговори той все така тихо. — Може някога да не съм бил воин, но това се промени. Ти прекара последните две години в учение, докато аз убивах. Мнозина загинаха в ръцете ми…

Марш пристъпи напред и Сейзед се закашля и се опита да се размърда. Опасяваше се, че ръката му отново е натрошена. Почерпи цинк, за да ускори мисълта си, но това не помогна на тялото му да се раздвижи по-бързо. Можеше само да гледа — с ясното съзнание за това, което го очакваше — как Марш се навежда да вдигне падналата лампа.

От разбитата очница капеше кръв и лицето му беше зловещо и непроницаемо. Инквизиторът изглеждаше… опечален, докато бавно вдигаше лампата, за да я стовари върху главата на Сейзед.

„Чакай малко — помисли Сейзед. — Откъде всъщност идва светлината?“

Върху гърба на Марш се стовари фехтоваческо бастунче, раздроби се и отломките се разхвърчаха.

Вин и Елънд стигнаха до езерцето. Елънд мълчаливо коленичи до него, но Вин остана права. Не откъсваше поглед от сияйната вода. Беше се събрала в неголяма вдлъбнатина в скалата и изглеждаше плътна — като метал. Сребристо-бял, сияещ, течен метал. Кладенецът бе широк само няколко крачки, но силата му разкъсваше ума й.