Брандън Сандърсън - Сплавта на закона

Тази част на сградата вече бе завършена и стената отвън бе облицована с материал, имитиращ дялан камък. Керамика, припомни си Уакс новата дума. Често използвана за високи сгради, където ниските етажи бяха от истински камък, но горните трябваше да са от по-лек материал.

Улови се за една издатина. Не беше толкова лек, че вятърът да го отнесе — още повече с металоемите и оръжията, които носеше. Но олекотеното му тяло лесно се закрепваше за всякакви повърхности.

Под него се кълбеше мъгла. Изглеждаше почти сякаш си играе. Той погледна нагоре, преценявайки следващата си стъпка. Виждаше синкавите линии на металните източници: много от тях бяха от скелето на сградата. Ако се Тласнеше от тях обаче, щеше да се отдалечи.

„Ето там“ — помисли си, докато гледаше един корниз на няколко стъпки по-нагоре. Изкатери се по стената, като използваше и най-малките грапавини. Нямаше Монетомет, който да се страхува от височината. Уакс стъпи на корниза и пъхна една гилза под подметката си.

Погледна нагоре, за да прецени траекторията. Извади от колана си стъкленица, отпуши я и погълна течността със стоманения прах вътре. Уискито изгори небцето му и Уакс изпръхтя. Свястна пиячка, от спиртоварната на Стейджин. „Проклятие, ще ми липсва, когато запасите ми свършат“ — помисли си, докато прибираше стъкленицата.

Повечето аломанти не използваха уиски, за да поглъщат метали. Повечето аломанти обаче пропускаха една чудесна възможност. Той усети, че вътрешните му резерви отново са попълнени, разпали метала и скочи.

Полет нагоре в нощното небе. За нещастие към върха Железен гръбнак се стесняваше, което означаваше, че колкото повече се издига, толкова по-голямо ще е разстоянието между него и сградата.

Уакс бръкна под пелерината и извади късоцевната пушка. Насочи я надолу и встрани от сградата, прикладва и стреля.

Беше достатъчно лек, та откатът да го запрати към сградата и още нагоре. Ехото на изстрела отекна под него, но патронът бе със съвсем дребни сачми и нямаше опасност да нарани някого.

Блъсна се в стената на сградата пет етажа по-нагоре и се улови за някакво наподобяващо рог украшение. Поклати глава. Това архитектите бяха странни хора. Кому е притрябвала скулптура на подобна височина? Наистина съществена разлика в мисленето, ако трябваше да ги сравни с винаги практичните оръжейни майстори. Покатери се на поредния корниз и скочи нагоре.

При следващия скок вече се изравни с оголеното скеле на незавършените етажи. Улови се за една тръба, изправи се върху нея, вкопчи се в друга, вертикална, и запълзя нагоре. Скоро стигна самия връх на скелето.

Височината бе смайваща. Въпреки че мъглите скриваха част от околния пейзаж, Уакс виждаше ясно двойните редове светлини, обрамчващи улиците долу. Други светлинки бяха разхвърляни безпорядъчно из целия град — като трепкащи свещи във водата на погребение на моряк.

Някога този град бе негов роден дом. Но това бе преди да прекара двайсет години из прашните земи, където законът бе само далечен спомен и хората смятаха, че каретите са глезотия. Какво ли щеше да си помисли Леси за тези нови, движещи се без помощта на коне превозни средства, с тънки колела, предназначени за равните павирани градски улици? Карети, които се задвижваха с газ и масло, а не със сено и подкови.

Бавно завъртя глава. В тъмнината беше трудно да се ориентира, но все пак бе прекарал детството си в този град. Много неща се бяха променили, но не чак толкова много. Прецени разстоянието, провери стоманените си запаси и се хвърли в тъмнината.

Жалко, че не виждаше земята долу. Понесе се в широка дъга над града и летя близо минута след Тласъка от масивните метални греди. Небостъргачът зад него бързо се превърна в неясна сянка, после изчезна. Скоро обаче инерцията му се изчерпи и Уакс започна да пада през мъглите. Когато светлините се приближиха — и след като се увери, че под него няма никой, — Уакс насочи пушката надолу и стреля.

Сътресението го подхвърли нагоре и забави скоростта на падане. Уакс се Тласна от сачмите и се приземи меко малко по-нататък. С неудоволствие забеляза, че сачмите са одраскали паважа.

„Проклятие — помисли си. Трябваше да промени някои от навиците си, да. — Аз съм като кон сред пазарски сергии. Трябва да се науча на повече финес“. В Дивите земи го смятаха за истински джентълмен. Тук, ако не внимаваше, скоро щеше да докаже, че е тъкмо такъв недодялан дръвник, за какъвто го мислеха повечето благородници. „Трябва да…“