Брандън Сандърсън - Елантрис

Хратен се ужаси, че е показал слабост пред момичето, и бързо бронира сърцето си срещу повече въпроси. Да, беше предал Шу-Дерет. Да, беше предател. Но по някаква причина чувстваше спокойствие, след като бе взел решението. Беше причинил кръвопролития и смърт в Дуладел. Нямаше да позволи това да се случи отново.

Сам се беше убедил, че падането на републиката е необходима трагедия. Сега илюзията се бе разнесла. Работата му в Дуладел не беше по-етична от това, което се опитваше да постигне Дилаф в Теод. Когато прогледна за истината, Хратен прие вината за предишните си прегрешения. Едно нещо обаче го възпираше от отчаянието. Знанието, че каквото и да се случи, вече можеше да каже, че следва истината в сърцето си. Можеше да умре и да се изправи пред Джадет с гордост и кураж.

Докато тези мисли се въртяха в главата му, усети пробождане в гърдите. Посегна изненадано и изстена. Пръстите му се изцапаха с кръв. Усети как краката му поддават и се подпря на една сграда, без да обръща внимание на стреснатия писък на Сарене. Огледа тълпата и очите му попаднаха на лицето на убиеца. Познаваше го. Беше Фьон, жрецът, когото бе изгонил от Кае веднага след пристигането си. Това беше преди два месеца. Как го бе открил Фьон? Как… Беше невъзможно.

Фьон се усмихна и изчезна сред хората.

Хратен заряза въпросите, докато тъмата се спускаше. Очите и съзнанието му бяха изпълнени с притесненото лице на Сарене. Жената, която го бе унищожила. Заради нея най-сетне бе отхвърлил лъжите, в които вярваше цял живот. Тя никога нямаше да узнае, че я бе обикнал. „Сбогом, принцесо. Джадет да се смили над душата ми. Направих най-доброто, което можах.“

Сарене гледаше как светлината в очите на Хратен помръква.

— Не! — извика тя и притисна с пръсти раната в напразен опит да спре кръвта. — Хратен, не смей да ме оставяш сама!

Той не отговори. Беше се борила с него за съдбата на две държави, но така и не успя да го опознае. И никога нямаше да има подобна възможност.

Уплашен писък я върна към действителността. Хората се бяха скупчили около нея, разтревожени заради мъртвия мъж на улицата. Сарене се стъписа, осъзнавайки, че е център на внимание. Вдигна ръка сякаш да се скрие, но беше твърде късно. Няколко разголени фигури се появиха от една улица, за да проверят защо е глъчката. Водеше ги човек с окървавено лице и счупен нос.

Фьон се отдалечи от тълпата, опиянен от лекотата на първото убийство. Бяха му казали, че ще е лесно. Просто трябваше да прониже един човек и щяха да го приемат в Ратбор, манастира, където се тренираха убийците. Хратен беше прав. Наистина му бяха дали нов път да служи на Джадет — по-важен.

Каква ирония, че човекът, когото му бяха заповядали да убие, се оказа Хратен. Откъде знаеше вирнът, че Фьон ще го срещне точно по улиците на Теод? Фьон никога нямаше да узнае. Джадет се движеше по неведоми пътища. Но той бе изпълнил дълга си. Изгнанието му бе приключило. Фьон продължи с весела стъпка до странноприемницата и си поръча закуска.

— Остави ме — каза Лукел с болезнен тон. — Аз съм почти умрял, виж другите…

— Стига си хленчил. — Раоден нарисува аона Йен над него. След това добави линията за Бездната и раната на търговеца зарасна мигновено. Принцът вече бе запомнил модификаторите, освен това аоните разполагаха с пълната мощ на Елантрис. След възкресяването на града аондор бе възвърнала легендарната си мощ.

Лукел погледна надолу и сви крака си експериментално, докосвайки мястото на раната. След това се намръщи.

— Можеше да ми оставиш поне белег. Минах през ужасно много премеждия, за да получа тази рана. Трябваше да ме видиш колко съм храбър. Внуците ми ще бъдат разочаровани, че нямам белези, с които да се хваля.

— Ще го преживеят — отвърна Раоден и се надигна.

— Какво ти става? — подвикна Лукел зад него. — Мислех, че победихме.

„Победихме, но аз се провалих.“ Бяха претърсили града, но нямаше и следа от Сарене, Хратен и Дилаф. Раоден разпита един пленен деретски войник, но човекът се закле, че не знае нищо, и го пуснаха с отвращение.

Ходеше навъсен и гледаше празнуващите хора. Въпреки смъртта и почти пълното унищожение на Кае те бяха щастливи. Бяха отблъснали Фьорден и Елантрис бе възстановен. Боговете се бяха завърнали отново. Но Раоден не можеше да изпита радостта от победата. Не и без Сарене.

Галадон се приближи бавно към него, отдалечавайки се от група елантрисци. Сребристокожите хора бяха смутени. Мнозина от тях бяха хоеди от години и не знаеха за текущите събития.