Брандън Сандърсън - Елантрис

— Къде е, сеон! — извика Раоден и коленичи да измери крачката на Адиен с парче плат.

— Близо до доковете, милорд. Стои на главната улица към пристанището.

— Адиен! — викна Раоден и нарисува черта, която указваше дължината на стъпките.

— Един милион триста двайсет и шест хиляди осемстотин и пет. Това ще те транспортира до пристанището. — Младежът се намръщи. — Не съм сигурен откъде го знам. Ходил съм там веднъж като дете, но…

Трябваше да е достатъчно. Раоден нарисува модификатор в аона, указвайки да го транспортира точно на един милион триста двайсет и шест хиляди осемстотин и пет крачки напред.

— Суле, това е лудост! — извика Галадон.

Раоден го погледна, кимна в знак на съгласие, след което добави линията на Бездната.

— Приятелю, ти си начело, докато се върна. — Аон Тия започна да се огъва и да излъчва светлина. Раоден посегна и сграбчи центъра на треперещия аон сякаш бе материален. — Идос Доми, моля те, чуй молитвата ми, сега! — Докато светлината го обгръщаше, се надяваше ъгълът на Аше да е правилен. След миг светът изчезна.

Сарене се притисна към твърдата тухлена стена. Дилаф се приближи с весел поглед. Пристъпи напред, а застаналите в редица монаси я обградиха.

Свърши се. Нямаше накъде да бяга.

Внезапно светлинен лъч се заби в един от демоните и го подхвърли във въздуха. Сарене изгледа стъписано тялото на монаха, което се изви и падна на земята с тропот. Останалите фьорденци спряха изненадани.

Някакъв човек се възползва от изненадата им и притича към Сарене.

Кожата му бе сребриста, косата искрящо бяла, а лицето…

— Раоден? — зяпна Сарене.

Тя изпищя, когато Дилаф изръмжа и се хвърли с неестествена скорост към него. Раоден успя да реагира със същата бързина и се изплъзна от атаката му. Кралят размаха ръка и нарисува светкавично аон.

Въздухът около него се усука и изригна светлина.

Тя експлодира в гърдите на Дилаф и го отхвърли назад.

Монахът се блъсна в сградата и падна на земята. Изстена, но успя да се изправи със залитане.

Раоден изруга. Измина тичешком краткото разстояние и сграбчи Сарене.

— Дръж се. — Свободната му ръка започна да рисува нов символ. Аон Тия беше сложен, но Раоден бе станал доста сръчен. Успя да свърши точно преди хората на Дилаф да ги докопат.

Тялото на Сарене потръпна както когато Дилаф ги транспортира в Теод. Заобиколи я пулсираща и трепереща светлина. След секунда светът се върна. Сарене залитна и се подпря на познатите теодски павета.

Огледа се изненадано.

Обърканите монаси се въртяха в кръг на около петдесет стъпки от тях. Единият ги зърна и размаха ръка.

— Идос Доми! — изруга Раоден. — Забравих какво пишеше в книгата! Аоните отслабват колкото повече се отдалечаваш от Елантрис.

— Не можеш ли да ни върнеш у дома? — попита Сарене и се изправи.

— Не и чрез аони — Той й подаде ръка и хукна да бяга.

Умът й беше толкова пълен с въпроси, че чак й се виеше свят. Какво бе станало с Раоден? Как се бе оправил след раната от Дилаф? Тя ги преглътна. Стигаше й, че се беше появил.

Раоден търсеше трескаво път за бягство. Ако беше сам, можеше и да успее да надбяга монасите, но нямаше как да се справи със Сарене до себе си. Улицата свършваше на пристанището, където големите бойни кораби на Теод се готвеха за сблъсък с фьорденската флота. Мъж в царствена зелена роба говореше с адютантите си в края на кея. Крал Евънтео — бащата на Сарене. Кралят не ги видя и тръгна забързано по една странична уличка.

— Татко! — изкрещя Сарене, но разстоянието бе твърде голямо.

Раоден чуваше приближаващите стъпки. Завъртя се, избута Сарене зад себе си и започна да рисува аон Даа с всяка ръка. Тук аоните бяха слаби, но не съвсем неефективни.

Дилаф вдигна ръка и забави хората си. Раоден замръзна. Не искаше да се впуска във финална битка, освен ако нямаше друг изход. Какво планираше Дилаф? От страничните улици се изляха още гологърди монаси. Дилаф се усмихна, изчаквайки да се съберат. За няколко минути групата му бе нараснала от дванайсет на петдесетина. Шансовете на Раоден преминаха от лоши към безнадеждни.

— Голямо спасяване — измърмори Сарене и застана до него, вперила непокорен поглед в чудовищата.

Мрачната й ирония предизвика усмивка на устните му.

— Другия път ще се сетя да доведа и армия.

Монасите нападнаха. Раоден завърши символите и изпрати две енергийни кълба към тях, след което започна бързо да рисува нови. Сарене се притискаше към кръста му, уплашена, че той няма да успее, преди свръхестествено бързите воини да ги стигнат.