Брандън Сандърсън - Елантрис

— Никой няма да победи теодската армада, жрецо — прекъсна го женски глас, а едно острие се стрелна към главата му.

Монахът изписка и едва успя да блокира атаката на Сарене. Тя бе докопала отнякъде меч и Раоден едва различаваше движенията при скоростта, с която го размахваше. Усмихна се на изненадата на Дилаф, спомняйки си колко лесно бе надвит от принцесата. Оръжието й беше по-дебело от сир, но тя се справяше със забележително майсторство.

Ала Дилаф не беше обикновен човек. Костните символи по тялото му започнаха да светят, докато блокираше атаките й, и той също ускори движенията си. Скоро Сарене спря да напада и бе принудена да премине изцяло в защита. Битката свърши, когато Дилаф прониза рамото й.

Оръжието й издрънча на паветата и тя се свлече до Раоден.

— Съжалявам — прошепна Сарене.

Раоден поклати глава. Никой не можеше да очаква да спечели двубой с такова чудовище.

— Отмъщението ми започва — прошепна почтително Дилаф и вдигна меча си. — Сега ще спреш да пищиш, моя любов.

Раоден протегна окървавена длан да прикрие Сарене. След миг застина. В сенките на алеята нещо приближаваше към Дилаф.

Монахът се намръщи и проследи погледа му. Някакъв човек залитна от тъмното, притискайки болезнено гърдите си. Мъжът беше висок, тъмнокос и имаше решителен поглед. Раоден го разпозна, въпреки че не носеше броня. Гьорнът, Хратен.

Странно, но Дилаф не се зарадва да види сподвижника си. Монахът от Дакор се обърна и вдигна меч с гневен поглед. Изкрещя нещо на фьорденски и скочи към видимо изтощения гьорн. Хратен спря и извади ръката си изпод наметалото. Мечът на Дилаф го удари по китката.

И спря.

Сарене изписка до Раоден.

— Той е един от тях! — прошепна.

Наистина. Оръжието на Дилаф се плъзна по ръката и разсече ръкава, разкривайки кожата. Тя не беше нормална. Личаха си костните образувания, характерни за монасите от Дакор.

Дилаф явно също се стъписа от разкритието. Монахът стоеше зашеметен, докато ръката на Хратен се спускаше да го сграбчи за гърлото. Дилаф започна да ругае и да се гърчи в хватката. Гьорнът стисна по-силно. Гърдите под наметалото бяха голи и Раоден виждаше, че там няма белези от Дакор, а само кръв от дълбока рана. Единствено костите на ръката му носеха извитите символи. Защо бе трансформиран само частично? Хратен се изправи в цял ръст, без да обръща внимание на Дилаф, който блъскаше укрепената му ръка с късия си меч. Ударите отскачаха и затова монахът реши да замахне към тялото. Мечът потъна в плътта на Хратен, но гьорнът дори не изстена. Той стисна още по-силно врата на Дилаф и мъжът извика, изтърва оръжието си от болка.

Ръката на Хратен почна да сияе.

Извитите линии по кожата му засветиха с призрачно сияние, докато вдигаше Дилаф от земята. Мъжът се извиваше и дърпаше, а дъхът му излизаше на пресекулки. Той опитваше да се откопчи от пръстите, но гьорнът стискаше здраво. Хратен го вдигаше сякаш към небето. Гледаше право нагоре със странно отнесен поглед сякаш искаше да използва Дилаф за някакво свещено жертвоприношение. Гьорнът остана така, светещ и неподвижен, а Дилаф се мяташе все по-трескаво.

Чу се пращане и Дилаф спря да се бори. Хратен свали тялото с бавно движение и го захвърли настрани, а блясъкът на ръката му помръкна. Погледна мълчаливо към Сарене и Раоден за миг и се строполи безжизнен по очи.

Когато Галадон пристигна след няколко минути, Раоден се опитваше неуспешно да излекува рамото на Сарене с ранените си ръце. Едрият дуладелец с един поглед прецени положението и кимна на двама елантрисци да огледат телата на Дилаф и Хратен. След това накара Раоден да му обясни как се рисува Йен. След още няколко минути ръцете и ребрата на Раоден бяха възстановени и той се спусна да помогне на Сарене.

Тя беше притихнала. Въпреки раната си вече бе пропълзяла да провери Хратен. Той беше мъртъв. Всъщност всяка от двете рани в тялото трябваше да го убие много преди да счупи врата на Дилаф. Някой от дакорските символи го бе запазил жив. Раоден поклати глава и започва да рисува лекуващия символ над рамото на Сарене. Все още не можеше да си обясни защо гьорнът ги е спасил, но го благослови наум за намесата.

— Какво стана с армадата? — попита притеснено Сарене, докато той рисуваше.

— Според мен се справя добре. — Галадон сви рамене. — Баща ти те търси. Появи се на пристанището малко след като пристигнахме.

Раоден добави линията за Бездната и раната на рамото на Сарене изчезна.

— Суле, трябва да призная, че си късметлия като Долокен — каза Галадон. — Да скочиш тук на сляпо е най-идиотското нещо, което някога съм виждал.