Брандън Сандърсън - Елантрис

Пристанището се разтресе от могъща сила. Дърветата запукаха, камъните се строшиха и се изви мощен вятър. Наложи й се да потърси опора в по-стабилното тяло на Раоден, за да не падне. Когато посмя да отвори очи, видя, че са обградени от стотици среброкожи хора.

— Аон Даа! — нареди Галадон с могъщ глас.

Двеста ръце се вдигнаха и започнаха да рисуват аони. Половината направиха грешки и символите им изчезнаха, но достатъчно успяха да ги завършат и да пратят унищожителна вълна, която помете първите монаси. Останалите се спряха шокирано и изгледаха елантрисците.

След това дакорците се хвърлиха в разпокъсана офанзива, зарязвайки Раоден и Сарене за сметка на новите врагове.

Дилаф беше единственият, който помисли да залегне. Останалите, надменно убедени в собствената си сила, позволиха на енергията да ги удари. Глупаци! Дилаф се претърколи. Всеки дакорец бе благословен със специални умения и сили. Всички имаха подсилена издръжливост и почти неразрушими кости, но само Дилаф разполагаше с неуязвимост спрямо дор. Животът на петдесет души бе пожертван, за да я придобие. Той по-скоро усети отколкото видя как хората му бяха разкъсани от елантриската атака.

Оцелелите монаси бяха малцина. Те нападнаха смело, за да убият колкото се може повече врагове. Бяха добре обучени. Щяха да умрат в битка. Дилаф копнееше да ги последва. Но не го направи. Някои го мислеха за луд, но той не беше глупав. Писъците в главата му настояваха за отмъщение и все още имаше начин. Знаеше как да отмъсти на теодската принцеса и нейните елантрисци. Така щеше да изпълни и повелята на вирна. Да обърне хода на битката.

Дилаф хукна настрани и залитна леко, когато енергията го удари в гърба. Подсилените кости издържаха и той остана невредим. При пристигането си на пристанището бе видял как Евънтео изчезва в една странична уличка. Сега се устреми към нея. Плячката му щеше да го последва.

— Раоден! — извика Сарене и посочи бягащия Дилаф.

— Остави го. Вече не може да ни навреди.

— Но той тръгна след баща ми! — Тя го задърпа към алеята.

Раоден изруга. Беше права. Той хукна след Дилаф, оставяйки Сарене назад, тъй като новопридобитите елантриски крака се движеха с необикновена скорост. Останалите елантрисци явно не го забелязаха и продължиха да се сражават с монасите.

Той навлезе в алеята без изобщо да е задъхан. В следващата секунда Дилаф го блъсна.

Могъщото тяло на монаха се стовари върху него зад сенчестия ъгъл и го заби в стената.

Раоден извика и усети как ребрата му изпукват. Дилаф се дръпна и извади меча си с усмивка. Хвърли се напред и Раоден едва успя да се претърколи, преди да бъде пронизан. Мечът разпра китката му, потече сребристобяла елантриска кръв. Раоден извика от болка. Но тя бе слаба и тъпа в сравнение е предишната му агония. Забрави я бързо и се претърколи отново, за да избегне меча на Дилаф. Ако пронижеше сърцето му, щеше да умре.

Елантрисците бяха силни и се лекуваха бързо, но не бяха безсмъртни.

Раоден започна да рови в паметта си за аони, докато избягваше нападенията. Изправи се и надраска светкавично аон Едо пред себе си. Беше прост символ, само от шест черти, и успя да го завърши, преди монахът да нанесе трети удар. Аонът проблесна леко и между него и Дилаф се появи тънка стена от светлина.

Дилаф я натисна колебливо с върха на меча си и тя удържа. Колкото повече я натискаше, толкова повече тя черпеше от дор и му отвръщаше със същата сила. Дилаф не можеше да го достигне.

Монахът посегна небрежно и чукна стената с голата си ръка. Дланта му проблесна кратко и стената се разпадна, пръскайки светлинни късове във въздуха.

Раоден прокле глупостта си. Това бе човекът, който бе премахнал илюзията му само преди ден. По някаква причина Дилаф умееше да обезврежда аони. Раоден отскочи назад, но мечът бе по-бърз. Върхът не прониза гърдите му, а дясната длан.

Раоден изкрещя. Опита да притисне раната с другата си ръка, но първата рана го парна с нова болка. И двете му ръце бяха обезсилени. Вече не можеше да рисува аони. Дилаф го изрита и вече контузените ребра изпукаха отново. Раоден изпищя и падна на колене.

Монахът се засмя и го потупа по лицето с плоската страна на меча.

— Сказе са прави. Елантрисците не са неразрушими.

Раоден не отговори.

— Все пак ще спечеля, елантрисецо. — Гласът на Дилаф беше изпълнен с трескава страст. — След като флотата на вирна унищожи теодската армада, ще събера войските и ще нападна Елантрис.