Брандън Сандърсън - Елантрис

След това всичко застина. Сякаш се намираха в окото на огромна бяла буря, която бушуваше по градските стени. Жителите на Кае изпищяха от ужас, а войниците ругаеха и гледаха объркано сиянието. Лукел не гледаше към стените. Той зяпна изумено, когато зърна сенките, които се движеха в кладата с труповете.

Скоро телата почнаха да светят, по-ярко и по-могъщо от бушуващите пламъци. Елантрисците се надигнаха, незасегнати от огъня.

Хората гледаха, застинали от изумление. Само двама демонски жреци се отърсиха бързо. Единият изкрещя ядосано и хукна към надигащите се елантрисци с размахан меч.

През двора се стрелна могъща светлина и удари монаха в гърдите, изпепели го с изблик на енергия. Мечът издрънча на паветата, последван от овъглена плът и кости.

Лукел погледна смаян към източника на атаката. Раоден стоеше пред отворената порта на Елантрис с вдигнати ръце. Кралят сияеше като дух, възкръснал от гроба, със сребриста кожа, брилянтно бяла коса и победоносно изражение. Последният демон изкрещя нещо на фьорденски, проклинайки го като свракис. Раоден вдигна ръка и започна да рисува мълчаливо. Пръстите му оставяха следи, които сияеха със същата мощ като стените на Елантрис.

Раоден спря и постави ръката си върху светещия символ Даа — аона за енергия. Кралят погледна предизвикателно през светещия знак към самотния деретски монах.

Мъжът изруга отново и бавно свали оръжието си.

— Монахо, вземи хората си — каза Раоден. — Качете се на корабите и се махнете. Всяка деретска вещ, човек или съд, който остане в страната ми, след един час ще понесе силния ми гняв. Предизвиквам ви да ми оставите подходяща цел.

Войниците вече бягаха покрай него на излизане от града. Водачът им ги последва. Пред величието на Раоден разкривеното му тяло изглеждаше по-скоро жалко, отколкото страшно.

Раоден ги изчака да се махнат и се обърна към Лукел и към хората.

— Жители на Арелон. Елантрис е възстановен!

Лукел примигна замаяно. За миг се почуди дали това не е видение на изтощеното му съзнание. Но когато чу радостните викове, разбра, че е истина. Бяха спасени.

— Абсолютно неочаквано — обяви той и припадна от загуба на кръв.

Дилаф докосна внимателно счупения си нос и устоя на желанието да завие от болка. Дакорците чакаха до него. Бяха избили с лекота кралската стража, но в хаоса бяха успели да загубят не само Евънтео и принцесата, но и предателя Хратен.

— Намерете ги! — изкрещя грагдетът и се изправи на крака. Страст. Гняв. Гласът на мъртвата му жена ехтеше в ушите му и призоваваше за отмъщение. Щеше да го получи.

Евънтео нямаше да успее да изкара корабите си навреме. Освен това петдесетте дакорци вече вилнееха из столицата. Монасите бяха като армия, защото всеки един бе равностоен на стотина нормални мъже.

Въпреки всичко щяха да превземат Теод.

Сарене и Хратен се движеха по улицата, загърнати в невзрачните наметала. Хратен беше вдигнал качулката, за да скрие тъмната си коса. Жителите на Теод се тълпяха по улиците, чудеха се защо кралят е прибрал армадата в залива. Мнозина се насочваха към пристана и двамата се смесиха с тях, като се стараеха да изглеждат нормално.

— Като пристигнем, ще опитаме да се качим на някой търговски кораб — каза тихо Хратен. — Те ще се разбягат от Теод, щом армадата потегли на бой. Има места в Хровел, където деретските жреци не се вясват с месеци. Може да се укрием там.

— Говориш, сякаш Теод ще падне — прошепна Сарене. — Ти може да заминеш, жрецо, но аз няма да изоставя родината си.

— Ако цениш безопасността й, ще се махнеш — озъби се Хратен. — Познавам Дилаф, той е обсебен. Ако останеш в Теод, и той ще остане. Ако заминеш, може и да те последва.

Сарене стисна зъби. В аргументите на гьорна имаше истина, но може би извърташе нещата, за да я накара да тръгне с него. Макар че нямаше причина да прави такова нещо. Какво му пукаше за нея? Тя му беше свиреп враг.

Движеха се бавно, за да не се набиват очи в тълпата.

— Жрецо, не отговори на въпроса ми — прошепна Сарене. — Обърна се срещу религията си. Защо?

Хратен продължи да крачи мълчаливо за момент.

— Аз… не знам, жено. Следвам Шу-Дерет от дете. Структурата и организацията винаги са ме привличали. Станах духовник. Мислех, че имам вяра. Оказа се, че това, в което вярвам, изобщо не е Шу-Дерет. Вече не знам какво е.

— Шу-Корат?

Хратен поклати глава.

— Това е твърде просто. Вярата не е просто да си дерет или корат. Все още вярвам в деретските учения. Моят проблем е с вирна, не с Бог.