Брандън Сандърсън - Елантрис

Раоден изпищя внезапно и се задърпа. Галадон се изненада толкова, че го изтърва.

Раоден залитна напред в опит да запази равновесие и падна право в басейна.

Дилаф посегна и опря камата си в гърлото на принцесата. Очите на Евънтео се изцъклиха от ужас.

Хратен видя как острието почва да разрязва кожата й. Мислеше за Фьорден. За работата, която бе свършил, за хората, които бе спасил. Мислеше за младото момче, което нямаше търпение да докаже вярата си и избра да стане духовник. Мислеше за единството.

— Не! — изкрещя той и се извъртя, забивайки юмрука си в лицето на Дилаф.

Монахът залитна за момент и дръпна оръжието си от изненада. След това със злобен поглед заби камата в гърдите на Хратен.

Острието се плъзна по доспехите, изскърца по боядисаната стомана. Дилаф погледна нагръдника стъписано.

— Но тази броня е само за показно…

— Досега трябваше да разбереш, Дилаф — изръмжа Хратен и отново заби бронирания си юмрук в лицето му. Неестествено изкривените кости изпращяха под стоманата. — Аз не правя нищо половинчато.

Дилаф падна и Хратен измъкна меча му от ножницата.

— Евънтео, изкарай корабите си! Фьорденската армия не идва да ви завладее, а да ви унищожи. Тръгвай, ако искаш да спасиш народа си!

— Раг Доми! — изруга Евънтео и закрещя на генералите си, след което се обърна. — А дъщеря ми?

— Аз ще помогна на момичето! — извика Хратен. — Спасявай кралството си, глупако!

Телата на дакорците бяха неестествено бързи, но умовете им се възстановяваха с темпото на нормалните хора. При падането на Дилаф те се стъписаха и това спечели на Хратен няколко допълнителни секунди. Той вдигна меча си и избута Сарене към една алея, като препречи входа й с тялото си.

Водата държеше Раоден в хладната си прегръдка. Беше нещо живо. Чуваше я как зове съзнанието му. „Ела. Аз ще те освободя.“ Беше като успокояващ родител. Искаше да отнеме болката и мъката му, също като майка му едно време.

„Ела. Вече можеш да се отпуснеш.“

„Не. Още не.“

Фьорденците свършиха с поливането на телата с масло и приготвиха факлите. През цялото време Шуден движеше ръцете си в неголеми кръгове, без да увеличава скоростта, както бе направил на тренировката. Лукел започна да се чуди дали приятелят му ще нападне изобщо, или просто се подготвя да срещне неизбежното.

В този миг Шуден се развихри. Младият барон се стрелна напред, завъртя се като танцьор и стовари юмрук в гърдите на един напяващ монах. Чу се пукот, след което Шуден се завъртя отново и го удари в лицето. Главата на демона се изкриви под неестествен ъгъл и очите му се оцъклиха, когато подсиленият врат се счупи.

През цялото време Шуден бе със затворени очи. Лукел не можеше да бъде сигурен в сумрачните сенки на зазоряване, но му се стори, че при движенията му се вижда лек блясък.

Лукел нададе боен вик, повече да се окуражи, отколкото да сплаши противниците, грабна крака от маса и замахна към един войник. Дървото отскочи от шлема, но ударът беше достатъчно силен да го зашемети и младежът побърза да го повтори, като замахна към лицето. Войникът рухна и Лукел грабна оръжието му.

Вече имаше меч. Само да знаеше и как да го използва.

Дакорците бяха по-бързи, по-здрави и по-силни, но Хратен бе по-устремен. За пръв път от години сърцето и умът му бяха постигнали съгласие. Усещаше мощ — същата сила, която бе почувствал при пристигането си в Арелон, убеденост, че е способен да спаси хората.

Успяваше да ги удържи, макар и с мъка. Не беше трениран в Дакор, но беше майстор на меча. Компенсираше отстъпването в сила и бързина с умения. Замахна и заби меча си в гърдите на един монах, точно между две кости. Острието мина покрай уголемените ребра и прониза сърцето. Мъжът изстена и падна, когато Хратен измъкна меча си. Останалите обаче го принуждаваха да отстъпва по алеята.

Усети как Сарене залита зад него и сваля превръзката от устата си.

— Твърде много са! — извика тя. — Не можеш да се биеш с всички.

Беше права. За щастие нападателите им се разколебаха, чуха се звуци от битка откъм другата страна. Явно почетната стража на Евънтео се беше включила в сражението.

— Хайде! — Сарене го дръпна за рамото. Хратен рискува да погледне назад. Сарене сочеше към притворената врата на съседната сграда. Той кимна, отблъсна следващата атака и хукна след нея.

Раоден изскочи от водата и инстинктивно опита да си поеме дъх. Галадон и Карата отстъпиха назад зяпнали от изненада. Раоден усещаше как хладната течност се стича по лицето му. Не беше вода, а нещо друго. Нещо по-гъсто. Той не се задълбочи да определи какво е, а изпълзя от басейна.