Робърт Джордан - Конан Великолепния

— Знаех, че ще дойдеш — през смях и сълзи каза тя. — Знаех, че ще дойдеш.

Конан бързо преряза кожените върви на китките ѝ. Тамира падна, Конан я прихвана за тънкия кръст, а тя се опита да сложи ръце на врата му.

— Не сега, жено — изръмжа Конан и мигом уви голото ѝ тяло с наметалото си. С крайчеца на окото си видя, че Елдран беше сторил същото с Джондра. — Да изчезваме! — рече той.

Харал и другите бритунианци бяха в кръга от колони, с обърнати навън лица и със саби в ръце. Гледаха ги брадати лица — едни невярващи, други гневни, а някои — Конан с изненада го забеляза — бяха изплашени. Планинците стискаха в ръце ятаганите си, но никой не прескочи ниската гранитна стена, върху която се издигаха колоните.

В далечината се чу силно биене на заморийски барабани. Във въздуха се носеше звън от удари на стомана и викове на биещи се мъже.

— Може би трябва да останем тук, докато дойдат войниците — подхвърли колебливо Харал.

Сред планинците, плътно заобиколили кръга, настъпи вълнение.

— Отдръпнете се! — извика мъжът с червеното расо. — С неверниците ще се справи…

Крещейки с всичка сила, двайсет бойци с чалми скочиха в кръга с извадени ятагани срещу бритунианците. Към тях колебливо започнаха да се присъединяват и други. Конан беше любопитен да узнае какво задържа останалите, но сега нямаше никакво време за размисъл.

Кимериецът отби удара на насочения към главата му ятаган, ритна в корема друг нападател, който рухна в краката на трети и го събори. Мечът на кимериеца се завъртя около ятагана на първия нападател и се заби дълбоко в покритите с кожа гърди. Искаше да хвърли поглед Към Тамира, но към него напираха още планинци. Със силен удар мечът му запрати една глава с чалма върху гранитните блокове, после разсече едно брадато гърло, от което, бликна кръв.

Около него битката бушуваше, лееше се гореща кръв, която заглушаваше разума. Планинците се втурваха към него и падаха, посечени от вихрушката на смъртоносната стомана. Очите му горяха като лазурни пламъци и всички, към които поглеждаха, виждаха собствената си смърт. Конан обаче не беше завладян изцяло от безумието на кръвопролитието. Видя Елдран, изправен срещу трима планинци, притиснат до ниската каменна стена, да се бие със сабя в едната ръка и с ятаган в другата. Барикада от трупове забавяше онези, които се опитваха да достигнат Харал и още един бритунианец, които се биеха, опрели гръб в гръб.

Изведнъж планинецът пред Конан погледна покрай рамото на кимериеца и тъмните му очи се разшириха от ужас. Планинците извън кръга занемяха и се отдръпнаха назад. Конан рискува, хвърли поглед през рамо и прокле през стиснати зъби.

От каменния тунел бавно се измъкваше многоцветното люспесто тяло на огнения звяр. Големите му златни очи студено огледаха пълната с хора площадка. Щом го видяха, те престанаха да се бият. Една от покритите с кожа издатини на гърба се беше пробила. Оттам се подаваше краят на нещо, което приличаше на голямо крило на прилеп. Почти под краката му се бяха свили Тамира и Джондра.

— Вижте! — изкрещя магьосникът с червеното расо и разпери широко ръце. — Знамението на истинските богове!

За миг настъпи тишина, нарушавана единствено от звуците на далечната битка. Елдран извика:

— Кимериецо! — бритунианецът дръпна ръката си назад и се извъртя. Древната сабя описа дъга във въздуха.

Конан премести своя меч в лявата си ръка и протегна дясната да хване хвърленото оръжие.

Сякаш неговото движение или може би сабята, привлече вниманието на покрития с люспи звяр и той пристъпи към кимериеца. Споменът от последната им среща беше силен в паметта на Конан и когато пълната с остри като ножове зъби паст се отвори, той се преметна през глава. От устата на звяра блъвна пламък. Брадата, косата и мръсните дрехи на планинеца пред него пламнаха и той изпищя.

Конан добре познаваше бързината на звяра. Той се изправи на крака, но само за да се хвърли на друга страна, с което се приближи още повече до животното. Огън облиза камъка, върху който стоеше до преди миг. Блестящото същество се движеше с бързината на леопард, а Конан — като ловуващ лъв. Докато си нашепваше за кураж, че казаното от Елдран за сабята е вярно, едрият кимериец удари. Тялото му се сгърчи, сякаш го беше връхлетяла мълния. Сабята разсече едното златно око и под него върху огромната, покрита с люспи глава зейна рана, от която закапа черна гъста кръв.

Застаналият върху каменния тунел мъж в червено расо запищя пронизително и притисна ръце към лицето си. Звярът отдръпна назад глава и като ехо повтори писъка. Двата звука се сляха и огласиха планините.