Роберт Джордан - Конан Разрушителя

Огненочервеното слънце изгаряше Заморанското поле и обливаше в жар колоната, която си пробиваше път през неговите скалисти равнини и вълнообразни хълмове. Ездачите носеха рицарски доспехи с абаносовочерни нагръдници и шлемове с предличници. Черни бяха ризниците, покриващи раменете и гърдите им, черни бяха и подколенниците, които защитаваха краката на конниците от стъпалата до под коленете. Цялото им снаряжение беше с цвета на най-тъмна нощ. Конете им също бяха покрити с черна броня. На бедрото на всеки воин висеше дълга извита сабя, на всяко седло беше закачен боздуган с остри шипове, но ръцете вместо копия, стискаха дървени тояги и криваци. Мъжете носеха и дебели, тежки, плетени мрежи, достатъчно здрави, за да задържат дори тигри.

В края на колоната се движеше каруца с високи колела, теглена от два коня, на която имаше клетка от железни пръти, дебели колкото човешка ръка. Конярят непрекъснато удряше с дългия си камшик гърбовете на нещастните животни, защото въпреки горещината и тежките доспехи, колоната се движеше бързо и ако той станеше причина да закъснеят дори с една минутка, това щеше да му струва живота.

Човекът, който яздеше начело на колоната, беше с една глава по-висок от останалите и с повече от една педя по-широк в раменете от тях. Неговият военен ранг и обществено положение бяха отбелязани със златно украшение, гравирано върху блестящия черен нагръдник — сложна арабеска, ограждаща готов за скок лъв. Мъжът беше избрал този символ преди много години и според мнозина той самият се биеше с яростта на лъв. Два избледнели от времето белега, единият върху широкия му нос, а другият от ъгъла на лявото му око чак до върха на брадичката, недвусмислено свидетелствуваха, че той отдавна борави с оръжия. Сега тези белези почти бяха скрити под прах и пот, която се стичаше по лицето му.

— Безполезно е — промърмори той под нос. — Няма изобщо никаква полза, Ерлик го е взел!

— Винаги има полза от онова, което върша аз, Бомба̀та.

Едрият човек настръхна, когато един от ездачите с маска от черна мека кожа и с шлем на главата изравни коня си с неговия. Той не беше очаквал гласът му да отиде по-далеч от собствените му уши.

— Не виждам никаква нужда — започна той, но другият го прекъсна с глас, който макар и доста променен от маската, прозвуча като команда.

— Което трябва да се направи, не може да не бъде направено, както е записано в скрижалите на Скелос. Точно както е записано, Бомба̀та.

— Както заповядаш — отговори той неохотно. — Така ще постъпя.

— Разбира се, Бомба̀та. Но аз чувам един неизречен въпрос. Кажи го! — Високият воин се колебаеше. — Кажи го, Бомба̀та. Заповядвам ти.

— Онова, което търсим сега — каза Бомба̀та бавно, — или по-скоро, там мястото, където го търсим, не може да бъде записано в скрижалите.

Изпод черната маска се чу приглушения смях на ездача. Бомба̀та почервеня, ужилен от подигравателния тон на този смях.

— Ах, Бомба̀та. Нима мислиш, че възможностите ми са ограничени само с написаното в скрижалите? Нима мислиш, че аз знам само записаното в тях?

— Не! — Отговорът му беше толкова рязък, колкото се осмели да си позволи.

— Тогава изпълнявай заповедите ми, Бомба̀та. Подчинявай се и вярвам, че ще намерим онова, което търсим.

— Както заповядаш, така ще постъпя.

Грамадният воин заби пети в хълбоците на коня, без да държи сметка за мъжете, които го следваха. Той знаеше, че по-голямата бързина ще бъде взета като сигнал за подчинение, знак на доверие в издадените от него заповеди. Нека останалите мърморят гневно и се обливат в пот. Той отново пришпори коня си, без да обръща внимание на пяната, която бе започнала да се образува върху врата на бедното животно. Съмненията му не намаляха, но той беше изминал много дълъг път, докато се издигне до сегашния си пост, за да го изгуби заради тях и затова беше готов да изтощава до смърт и хора, и коне.

Равнините на Замора често са виждали необичайни гледки, толкова често, че вече малко събития се считаха за истински необичайни от онези, които ставаха техни свидетели. Мъж с мантия на благородник, който пръска златни монети в пясъка и се държи ту като луд, ту като бандит, ту като човек, даващ тържествен обет, колона от голи мъже, качени напред с гърба върху коне; шествие от девойки, покрити от главите до пръстите на краката единствено със синя боя, които пеят и танцуват по пътя през изгарящите пясъци. И всеки, който желае да свърже което и да било от тези събития с някаква причина, ще открие най-различни изненади.