Робърт Джордан: Конан Великолепния

Над канарѝте в дебрите на Кезанкианските планини, които се простираха на югозапад по границата между Замора и Бритуния, висеше мъртвешки неподвижен леден въздух. Безоблачното лазурно небе пустееше. Не се чуваше птича песен. Дори неизменните лешояди не се рееха в безветрената въздушна шир.

В това зловещо безмълвие по образуващите естествен амфитеатър стръмни кафяви склонове се бяха струпали близо хиляда жестоки кезанкиански планинци с чалми на главите. Те чакаха в зловеща тишина. Нямаше звън на оръжие; ятаганите бяха прибрани в ножниците. Обутите им в ботуши крака не помръдваха въпреки ясно изписаното нетърпение върху мършавите брадати лица. Стояха като мумии. Почти не дишаха. Нетрепкащите им черни очи бяха приковани към кръгла, широка двеста стъпки площадка, покрита с гранитни блокове. Ограждаше я висока половин човешки бой и два пъти по-широка стена. Върху нея като зъби на изсушен от слънцето череп стърчаха дебели и грубо издялани каменни колони. В центъра на кръга за високи, черни железни пръти бяха завързани трима бледолики бритунианци с вдигнати над главите ръце. Кожените ремъци жестоко се впиваха в китките им. Но Не към тях беше насочено вниманието на планинците. Множеството беше вперило погледи в облечения с червено расо висок мъж с раздвоена като чатал брада, стъпил върху масивните каменни блокове, които образуваха тунел, минаващ през ниската стена и водещ навътре в недрата на планината зад него.

Има̀лът Басракан, с тъмно лице, слабо и строго под чалмата в алено, зелено и златно, отметна назад глава и извика:

— Слава на истинските богове!

От устата на планинците се откъсна екзалтиран вик, който прогърмя между планинските върхове.

— Слава на истинските богове!

Ако не противоречеше на природата му, Басракан щеше да се усмихне от задоволство. Трудно можеха да бъдат събрани толкова много планинци на едно място, защото родовете воюваха помежду си, а племената се раздираха от кръвни вражди. Но Басракан успя да събере тези мъже. И още много други. По планинските зъбери около амфитеатъра имаше почти десет пъти повече и всеки ден идваха още и още. С властта, дадена му от истинските богове, със знамението за благоразположението им, с което го бяха дарили, той беше направил онова, което не беше по силите на никой смъртен. И щеше да направи още повече! Древните богове на Кезанкианските планини му дадоха благословията си.

— Хората от градовете — заговори той с отвращение в гласа — почитат фалшиви богове! Те не знаят нищо за истинските богове — владетелите на земята, на въздуха, на водата. И на огъня!

Див рев, израз на одобрение към казаното от Басракан и омраза към хората от градовете, се изтръгна от хилядата гърла.

Очите на Басракан горяха от възбуда. Стотици има̀ли бродеха из планините, разнасяха словото на древните богове от род на род, възпираха вражди и битки. Но само нему беше отредено да възроди величието на древните богове.

— Според истинските богове хората от големите градове живеят в грях! — плътният му глас звънтеше като камбана. Той чувстваше как думите му резонират в умовете на планинците. — Крале и господари убиват вярващите в истинските богове в името на зли демони, пред които се прекланят! Охранени търговци пълнят кесиите си с повече злато, отколкото притежава който и да е планински род! Принцеси излагат на показ полуголите си тела и се предлагат на мъжете като блудници! Блудници се заливат с парфюми и се покриват със злато като принцеси! Мъже, загубили всякаква гордост, просят по улиците! Мръсотията на техния живот осквернява света, но ние ще измием всичко с кръвта им!

Последвалият рев, разтърсил сивия гранит под краката му, едва достигна до съзнанието му. За да бъде по-близо до духовете на земята, когато отправя към тях молитвите си, Басракан беше слизал в пещерния лабиринт под Планината, в мрачните галерии, осветявани само от факлата в ръката му. Там истинските богове го бяха завели до подземния басейн, където безоки белезникави риби плуваха около люпилата на огромни, твърди като най-здравата броня, оставени от незапомнени времена яйца.

Години наред той се опасяваше, че истинските богове ще отвърнат лицата си от него заради изучаването на магьосническите изкуства, но тъкмо тези познания му позволиха да пренесе хлъзгавата черна сфера до колибата си. Без знанието, придобито от тези науки, той нямаше да успее никога да създаде живот от едно от деветте яйца, никога нямаше да успее да привърже към себе си излюпеното същество дори и с крехката връзка помежду им. Само ако имаше Очите на огъня!… Не, когато осъществи изцяло контакт с него, така слаб сега, той ще бъде непобедим.