Робърт Джордан: Конан Великолепния

Многоцветното същество пристъпи бързо две крачки напред и изригналият огън удави крясъка на момчето. Люспестата глава се стрелна и па̀токът разполови горящото тяло. Чу се хрущене на кости, късове овъглена плът се разпиляха върху каменните плочи.

— Истинските богове са с нас! — тържествено провъзгласи Басракан. — Само след ден знамението за милостта на боговете ще полети! Духовете на въздуха са с нас!

Древните писания трябва да са верни , мислеше има̀лът.

— Тези кожени подутини ще се отворят и оттам ще израстат криле. Непременно ще израстат! Тогава ние ще полетим напред непобедими с благословията на древните богове и ще пречистим света с огън и меч! Възхвала на истинските богове!

— Възхвала на истинските богове! — отговори множеството.

— Слава на истинските богове!

— Слава на истинските богове!

— Смърт на неверниците!

Последва оглушителен рев:

— СМЪРТ НА НЕВЕРНИЦИТЕ!

Хилядата планинци, избрани с жребий от все по-нарастващия брой хора, разположени всред заобикалящите ги планини, щяха да останат и да наблюдават как съществото се храни. Басракан обаче имаше по-важни дела. Когато изяде жертвите, па̀токът по собствена воля ще се върне в пещерите. Има̀лът тръгна по една добре утъпкана кафява пътека, водеща от амфитеатъра към планинския склон.

Един мъж, висок почти колкото Басракан и още по-слаб, със сплетена брада и горящо от фанатичен аскетизъм лице, го посрещна и ниско се поклони.

— Бъди благословен от истинските богове, има̀ла Басракан — каза новодошлият. Беше облечен в черно расо, но чалмата му в алено, зелено и златно показваше, че е помощник на Басракан. — Пристигна Акадан. Заведох го в твоето жилище.

Новината развълнува Басракан, но лицето му остана спокойно и строго. Очите на огъня! Той склони глава.

— Бъди благословен от истинските богове, има̀ла Ябил. Сега ще го видя.

Ябил отново се поклони. Басракан продължи напред, видимо без да бърза, но този път не наведе глава.

Пътеката обикаляше склона на планината и извеждаше до селото от каменни къщурки на мястото, където някога се издигаше само колибата на Басракан. Неговите последователи му бяха предложили да изградят крепост, но той нямаше нужда от такава защита. След време обаче разреши да му построят жилище на два етажа, по-обширно от всички колиби на селото взети заедно. Това не е израз на гордост , често си казваше той, защото Басракан отричаше всякаква гордост освен честолюбието, че е служител на старите богове, а знак в тяхна възхвала .

Когато мина покрай мъжете с чалми, облечени в лекьосани кожени дрехи и широки панталони, чийто първоначален цвят оставаше загадка на времето и мръсотията, и жените, покрити от глава до пети с черни наметала с тесен процеп за очите, всички ниско му се поклониха. Басракан не удостои с внимание нито преклонението им, нито двамата стражи пред вратата му, защото сега наистина бързаше.

Вътре друг помощник с многоцветна чалма на главата се поклони и направи жест с костеливата си ръка.

— Бъди благословен от истинските богове, има̀ла Басракан. Акадан…

— Да, Рухала — Басракан не отдели нито миг за обичайния отговор. — Остави ме сам!

Без да спира, високият има̀ла мина през вратата, посочена от Рухала, и влезе в бедно обзаведена стая с черни лакирани маси и столове. На стената висеше тъкана карта на земите и народите на запад между морето Вилайет 2 2 Червено море — Б.ред. и Немедия и Офир 3 3 Древна страна край брега на Червено море — Б.ред. .

Басракан се намръщи, когато видя мъжа, който го чакаше. Чалмата и раздвоената като чатал брада показваха, че е планинец, но по ръцете си имаше пръстени отрупани със скъпоценни камъни, а наметалото му беше от синя коприна. Беше доста закръглен, което говореше за пиршества и за вино.

— Ти прекара много време сред хората на градовете, Акадан — каза строго Басракан. — Няма съмнение, че си се отдал на техните пороци! Блудствал си с техните жени!

Мургавото лице на закръгления човек пребледня, той бързо скри украсените си с пръстени ръце зад гърба и се поклони.

— Не, има̀ла Басракан, не съм. Кълна се! — думите трескаво се застъпваха една подир друга. По челото му лъснаха капчици пот. — Аз съм верен…

— Достатъчно! — отсече Басракан. — По-добре кажи изпълни ли поръчението, Акадан. Заповядах ти да не се връщаш без информация.

— Изпълних го, има̀ла Басракан. Намерих ги. И направих планове на мястото и карти…