Робърт Джордан - Конан Великолепния

Басракан го прекъсна.

— Наистина измежду всички мъже аз съм избраникът на истинските богове!

Обръщайки гръб на Акадан, той се приближи към стената и величаво вдигна стиснатите си в юмруци ръце към картата на народите. Скоро ще притежава Очите на огъня и па̀токът ще бъде свързан неразривно с него, част от неговата плът и воля. И със знамението на истинските богове, което ще лети пред неговите последователи, никоя армия от смъртни хора не ще може дълго да устои срещу тях.

— Слава на истинските богове! — прошепна Басракан пламенно. — Смърт на неверниците!

Нощта ласкаво се спусна над Шадизар — Града на порока — и забули деянията, оправдаващи това наименование. Тъмнината, даряваща с отдих другите градове, в Шадизар — града на алабастровите кули и златните кубета, на продажността и покварата — извикваше на живот най-долните страсти.

Зад облицовани с мрамор стени облечени в коприна благородници насилваха чужди жени, а търговци с двойни брадички облизваха дебели устни над похитените дъщери на своите конкуренти. Парфюмирани съпруги, разхлаждани от роби със снежнобели щраусови ветрила, крояха планове как да сложат рога на съпрузите си, а богати млади жени и благороднички с похотливи очи замисляха как да се измъкнат от стражите на загубеното им целомъдрие. Девет жени и трийсет и един мъже, между които един просяк и един лорд, бяха убити. Крадци отмъкнаха златото от железните каси на десет богаташи, а петдесет пък увеличиха богатствата си за сметка на бедните. В три бордея бяха измислени непознати на човечеството перверзни. По тъмните улици безброй проститутки упражняваха най-древната професия, а парцаливи просяци искаха милостиня от вонящите на вино клиенти на проститутките. Никой не смееше да излезе на улиците без оръжие, но дори и в най-добрите квартали на града това често не беше достатъчно срещу крадците и разбойниците. Нощта в Шадизар беше часът на всички пороци.

Гонени от топлия ветрец, разкъсаните облаци забулваха за миг луната високо в небето, а сенките им се носеха над покривите на къщите. Скрит зад тях, як мускулест млад мъж пробягваше от комин към комин. Широк колан с втъкнат в него меч опасваше гърдите му, а излъсканата от употреба ръкохватка проблясваше над дясното му рамо. Ловкост, родена в дивите пущинаци на родните му кимерийски планини, му помагаше да се слива с движещите се сенки и той оставаше невидим за очите на градските хора.

Придвижването на мускулестия младеж по покривите свърши и той се взря в тъмнината към каменната настилка на улицата четири етажа под него.

Очите му бяха ледени като сапфири, а дългата буйна коса, привързана назад с кожена връв, обграждаше лице, което въпреки младостта носеше отпечатъка на опита на няколко живота. Той огледа съседната сграда — алабастров куб, обиколен с фриз на една ръка под покрива. Дълбоко в гърлото му се чу тихо ръмжене. Улицата, макар и най-тясната от четирите ограждащи почти царската постройка, беше широка шест стъпки. Онова, което не беше забелязал, когато избираше път за слизане, преценявайки разстоянията до земята, беше стръмният наклон на далечния покрив. Застрашително стръмен! Велики Ерлик, вземи душата на Баратсис , помисли той. И златото му!

Трябваше да открадне, за да изпълни обещанието, дадено на търговеца Баратсис, доставчик на подправки от всички краища на света. Десет златни монети обеща търговецът за бокала от огромен монолитен смарагд — най-ценното притежание на богатия вносител на скъпоценности Самарайдис. Макар че това беше едва една стотна от стойността на бокала и една десета от онова, което биха платили търговците на крадени вещи от пустинята. Поредица губещи хвърляния на зара беше принудила кимериеца да приеме предложението. Беше приел да извърши кражбата, беше се съгласил с цената и беше получил две жълтици, преди дори да знае какво трябва да открадне. И все пак една сделка, скрепена с клетва, трябва да се изпълни. Добре поне , помисли тъжно той, че на покрива на къщата няма пазач, както се охраняват домовете на, много други търговци.

— Всемогъщи Кром! — промърмори Конан, хвърли последен поглед към покрива на Самарайдис и заотстъпва в сенките между комините. След няколко дълбоки вдишвания, за да напълни дробовете си с въздух, той се наведе и впери напрегнат взор към далечния край на покрива. Като леопард, който скача върху жертвата си, той се стегна като пружина и само с два разкрача набра максимална скорост. Изнесеният му напред крак намери опора в корниза на покрива и Конан скочи с протегнати напред ръце, с разперени и извити, готови да се вкопчат пръсти.