Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Мигащата светлина от трите фенера стигаше да освети малката стая с бяло варосаните стени и таван, но очите на Сеайне не се откъсваха от тежката дървена врата. Знаеше, че поведението й е нелогично и глупаво за една Заседателка на Белите. Сплитът на сайдар, който бе провряла през пантата, донасяше до слуха й случаен и далечен шепот на стъпки из лабиринта на коридорите — шепот, който заглъхваше още щом се чуеше. Проста хитринка, която бе научила така отдавна като новачка от една своя дружка, но щеше да я предупреди много преди някой да се е приближил. Все едно, малцина слизаха толкова дълбоко, чак до второто подземие на Кулата.

Сплитът й долови далечно цвърчене на плъхове. Светлина! От колко ли време не бе имало плъхове в Тар Валон, и то в самата Кула? Дали не бяха шпиони на Тъмния? Сеайне облиза пресъхналите си устни. Логиката в тези неща не струваше пукната пара. Вярно. Макар и нелогично. Напуши я смях и тя с усилие се удържа на ръба на истерията. „Забрави за плъховете. Мисли за нещо друго. Нещо друго…“ В стаята зад нея отекна приглушен писък и заглъхна в жалък хленч. Тя се помъчи се овладее. „Съсредоточи се!“

Беше се озовала със спътничките си в тази стая отчасти защото главенстващите Аджите, изглежда, се срещаха тайно. Лично тя бе зърнала Феране Нееран да си шепне в едно затънтено кътче на библиотеката с Джеси Билал, една от най-високопоставените сред Кафявите, макар и не чак на върха. Смяташе, че положението й е по-високо от това на Суана Драганд от Жълтите. Така поне мислеше. Но какво тогава бе накарало същата Феране да си шушне със Суана в онази затънтена част в двора на Кулата, и двете загърнати в груби вълнени наметала? Заседателките на различните Аджи си приказваха открито, макар и хладно. И другите бяха забелязали подобни неща. Нямаше да издадат имена от собствените си Аджи, разбира се, но две бяха споменали Феране. Доста обезпокоителна загадка. Кулата напоследък се бе превърнала във врящ котел, всяка Аджа бе готова да стисне за гърлото всяка друга Аджа, и въпреки това главите им се срещаха по ъглите. Никоя извън отделните Аджи не знаеше със сигурност коя им е водачка, но главенстващите явно се знаеха една друга. Какво ли можеха да кроят? Какво? За жалост, не можеше просто ей така да спре Феране и да я попита. Колкото и да проявяваше Феране търпимост към чуждите въпроси, не смееше. Поне засега.

Колкото и да се бе съсредоточила Сеайне, не можа да задържи за дълго ума си върху този въпрос. Разбираше, че се е втренчила във вратата и си блъска главата над неразрешими загадки, само за да не се озърта през рамо. Към източника на този приглушен хленч и подсмърчане.

Сякаш самата мисъл за звуците я принуди бавно да извърне очи към спътничките си и докато главата й едва-едва се обръщаше, дишането й се учести. Високо горе над Тар Валон се сипеше обилен сняг, но в стаята бе неописуемо горещо. И тя се насили да погледне!

Серин, заметнала над лакти шала с дългите кафяви ресни, стоеше и опипваше дръжката на закривената, затъкната в колана й алтарска кама. Маслинената кожа на лицето й така бе потъмняла от хладния гняв, че белегът на челюстта й се открояваше като бяла резка. Певара на пръв поглед изглеждаше по-спокойна, но едната й ръка стискаше нервно бродираните й с червено везмо поли, а другата — гладкия бял цилиндър на Клетвената палка, като сопа. Нищо чудно. Певара беше далеч по-яка, отколкото предполагаше пухкавата й фигура, и толкова решителна, че пред нея и Серин изглеждаше страхливка.

От другата страна на Стола на разкаянието седеше и тръпнеше крехката Юкири, свила глава в ръце; дългите сребристосиви ресни на шала й потръпваха с нея. Юкири облиза устни и боязливо се озърна към стоящата до нея жена, Дезине, която приличаше по-скоро на хубаво момченце, отколкото на Жълта сестра с висок ранг, и външно не реагираше на това, което правеха. Всъщност тъкмо тя запридаше сплитовете, които пронизваха Стола, и тъкмо тя гледаше втренчено тер-ангреала, така съсредоточена над работата си, че на бледото й чело бяха избили капчици пот. Всички те бяха Заседателки, включително и високата жена, която сега се гърчеше на Стола.