Робърт Джордан - Пътят на кинжала

„Който иска да пирува с могъщите, трябва да изкачи пътят на кинжала.“

„По висините всички пътища са постлани с кинжали“

Етениел бе виждала планини, по-ниски от тези погрешно наречени „Черни хълмове“, огромни криви каменни балвани, прошарени от стръмни, виещи се пътеки. По много от тях и коза щеше да се запъне, преди да продължи. Човек можеше да пътува три дни през повехналите от сушата лесове и обраслите с посърнала кафява трева ливади, без да зърне и най-малък признак за хорско обиталище, а сетне изведнъж да се озове обкръжен в продължение на половин ден от седем-осем малки селца, забравени от света. Сурово място за фермери бяха Черните хълмове, далече от търговските пътища, а в днешни времена — по-сурово от всякога. Един леопард, който би трябвало да се скрие при появата на хора, сега ги наблюдаваше невъзмутимо от един стръмен склон няма и на петдесетина крачки от пътеката, по която тя яздеше с ескорта си. Откъм заник слънце се виеха на мудни кръгове лешояди. Като поличба. Ни един облак не засенчваше кървавочервеното слънце, но нещо като облаци все пак имаше: лъхнеше ли топлият вятър, надигаше стени от прах.

С петдесетина от най-добрите си ратници по петите, Етениел яздеше небрежно и без да бърза. За разлика от своята почти легендарна предшественичка Сураса, тя не хранеше илюзии, че времето ще обърне внимание на желанията й само защото владее Трона на облаците, а колкото до бързината… В грижливо зашифрованите си, пазени в строга тайна писма се бяха разбрали за реда на този марш и този ред бе предопределен от необходимостта всеки от тях да пътува без да привлича внимание. Нелека задача; някои бяха сметнали, че ще е направо невъзможна.

Тя се намръщи и се замисли за късмета, който й бе позволил да стигне чак дотук, без да й се наложи да убие някого. Но пък отбягваше нацвъканите като от мухи селца дори когато се налагаше заобикалянето им да удължи похода с дни. Няколкото огиерски стеддинга не представляваха проблем — огиерите в повечето случаи не обръщаха особено внимание на това, което става сред човеците, а напоследък като че ли по-малко от всякога — но селата… Те бяха твърде малки, за да се срещнат в тях очи и уши на Бялата кула или на онази странна особа, чудака, обявил се за Преродения Дракон — а може би наистина беше Дракона; самата тя не можеше да реши кое от двете би било по-лошото — твърде малки, но все пак, макар и рядко, през тях понякога преминаваха амбуланти. Амбулантите пренасяха не по-малко мълвата, отколкота стоката си, и говореха на хора, които приказваха на други хора, и мълвата течеше като непрестанно разклоняваща се река през Черните хълмове и към външния свят.Накратко казано, един-единствен незабелязан овчар можеше да запали сигнален огън, видим от петстотин левги. И то такъв огън, че от него да лумнат в пожар лесове и степи. И градове навярно. И цели държави.

— Дали направих правилния избор, Серайла? — Подразнена от себе си, Етениел направи гримаса. Макар отдавна да бе престанала да бъде неопитно момиче, няколкото сиви косъма в косата й едва ли я правеха достатъчно стара, щом така оставяше езика си да плещи неразумно като парцал на вятъра. Решението беше взето. Но си го беше помислила. Истина беше, в името на Светлината, че съвсем не беше толкова спокойна, колкото й се искаше.

Първата съветничка на Етениел сръга с пети сивкавата си кобила по-близо до лъскавочерния кон на кралицата. С ведрото си закръглено лице и замислени тъмни очи лейди Серайла можеше да мине за проста селянка, напъхана ненадейно в роклята ни благородничка, но умът зад тези простовати, лъснали от потта черти бе остър като на всяка Айез Седай.

— Другите възможности за избор предлагаха само рискове, различни от сегашните, не по-малки — отвърна тя спокойно. Едра и в същото време грациозна на седлото, както и по време на танци, Серайла беше неизменно спокойна и говореше гладко. Не мазно, нито превзето; просто невъзмутимо. — Каквато и да е истината, ваше величество, Бялата кула, изглежда, е парализирана и по всичко личи — разтърсена до основи. Можехте просто да си седите и да пазите Погибелта докато светът се срива. Можехте и да го направите, ако бяхте някоя друга.