Робърт Лъдлъм - Пътят към Омаха

Преди няколко години долуподписаният написа роман, озаглавен „Пътят към Гандолфо“ . Той беше построен въз основа на едно смайващо предположение, чието осъществяване би могло дълго време да отеква в паметта на поколенията… Това трябваше да бъде история за демони, за легиони на Сатаната, които извършват едно гнусно престъпление, което би ужасило света, смъртоносен удар за всички вярващи мъже и жени, независимо коя религия изповядват, защото би извадило на показ уязвимостта на великите духовни водачи в наше време. Накратко, ставаше дума за отвличането на Римския Първожрец, папа Франческо Първи.

Следите ли мисълта ми? Имам предвид, че това е наистина тежко престъпление. Щеше да бъде, но не стана… Случи се друго. Вашият покорен слуга, разказвачът, изведнъж реши да надникне от обратната страна на монетата и тогава беше разтърсен от неудържим смях. Може би смятате, че един сериозен човек не би могъл да се отнася по такъв начин към подобна налудничава идея! За нещастие, Вашият покорен слуга не можа да стори нищо; започна да размишлява, а това винаги е опасно за един писател. И така, синдромът „какво-щеше-да-стане-ако“ се включи в действие.

Какво щеше да стане, ако подстрекателят на това ужасно престъпление все пак не е отрицателен герой, а, да предположим, човек-легенда във военните кръгове, низвергнат от политиците, защото на всеослушание се е противопоставил на лицемерието им… и какво щеше да стане, ако обичаният Папа не би имал нищо против отвличането си, докато в това време неговият братовчед-двойник, един не особено умен статист от Миланската „Ла Скала“, заема мястото му. В такъв случай истинският Първожрец би могъл да избяга от неимоверната отговорност за паството си, като просто се отдалечи и остави зад гърба си постоянните интриги на клериците във Ватикана и безкрайната поредица от благословии, раздавани на просители, убедени, че пътят към Рая минава през дискоса 1 1 Поднос за събиране на дарения в църквата. . И ето, че се получи друга история.

В годините, изминали от излизането на „Пътят към Гандолфо“, множество читатели са ме питали с писма или по телефона: „Какво се случи с онези шутове?“ (Извършителите, а не драговолната жертва.)

Честно казано, онези „шутове“ чакаха друга такава ужасяваща възможност. И късно една нощ преди година, най-невзрачната от моите скромни музи изписка: „За Бога, ето го!“

Във всеки случай, ако предположим, че Вашият покорен слуга си е позволил известна волност в областта на религията и икономиката в „Пътят към Гандолфо“ , то той доброволно си признава, че в тази книга си е дал същата свобода, съобразена, естествено, със законите и обичаите на страната.

А кой не го прави? Разбира се, моят адвокат и вашият адвокат не го правят, но за останалите е повече от сигурно!

Прецизното романизиране на автентична, но недокументирана история от съмнително естество повелява на музата да се въздържа от някои пътища в търсенето на хипотетични истини. И особено, ако историята засяга Блекстоун 2 2 Уилям Блекстоун (1723–1780) — англ. юрист, автор на правна литература — Б.р. .

Не се безпокойте, има и поука:

Стойте по-далеч от съда, освен ако не сте купили съдията. Или пък , ако, колкото и невероятно да звучи, не сте наели моя адвокат, което е невъзможно, защото той е прекалено зает да ме държи вън от затвора.

Робърт Лъдлъм

Пламъците се извисяваха към нощното небе, а огромните им сенки играеха върху изрисуваните лица на индианците около кладата. И тогава вождът на племето, облечен подобаващо на сана му, с корона от пера, спускаща се по изключително високото му тяло чак до земята, извиси глас с царствено величие.

— Изправям се пред вас, за да ви кажа, че греховете на белия човек не му носят нищо друго, освен сблъсък със злите духове! Те ще го обсебят и ще го изпратят в огъня на вечното проклятие! Повярвайте ми, мои братя, сестри и дъщери, денят на разплатата е пред нас и ние ще триумфираме !.

Единственият проблем за мнозина сред публиката на вожда беше, че той е бял човек.

— От какво гърне изскочи пък този? — прошепна един възрастен индианец от племето уопотами на жената до него.

— Шшт! — каза индианката. — Той ни е донесъл цял камион сувенири от Китай и от Япония. Не оплесквай хубавото нещо, Орлови очи!