Робърт Лъдлъм - Пътят към Омаха

„ По дяволите — помисли си той. — Сега наистина се захващам за работа. Гответе се за мене, скъпи уопотами. Аз съм ваш!“

Изминаха двадесет и един месеца и никой не беше подготвен за Гърмящата глава, вожд на уопотамите.

Гневен, стиснал челюсти, вперил поглед напред, Президентът на Съединените американски щати ускори крачка по боядисания в сиво коридор в подземния комплекс на Белия дом. За няколко секунди той се откъсна от антуража си. Високата му, стройна фигура се приведе леко, като че се бореше с невидим вятър. Можеше да се помисли, че този нетърпелив човек има едно единствено желание — да стигне по-бързо до бурните бойни полета, да обхване с поглед панорамата на войната, да изработи стратегията на бойните действия и да отблъсне ордите, нападащи владенията му.

В настоящия момент, обаче, най-близката му цел беше изпълнената с напрежение Зала за извънредни ситуации в подземните етажи на Белия дом. Той стигна до една от вратите, бутна я и решително влезе вътре. Подчинените му го последваха като един, подтичвайки, останали без дъх.

— Добре, момчета! — изрева той. — Хайде на работа . Настъпи кратко затишие, след което се дочу изтънял и треперещ женски глас:

— Мисля, че не е тук мястото, господин Президент.

— Какво? Защо!

— Това е мъжката тоалетна, сър.

— O?… А вие какво търсите тук?

— Следвам ви, сър.

— Да му се не види. Сбъркал съм. Съжалявам. Хайде да тръгваме! Вън!

Голямата кръгла маса в Залата за извънредни ситуации блестеше под мекото осветление върху полираното дърво се отразяваха силуетите на насядалите около нея. Неподвижни, с обтегнати физиономии, те се взираха изумени в гърчавия очилат мъж, застанал зад Президента пред една преносима черна дъска, на която бяха изрисувани с цветни тебешири многобройни диаграми. Нагледните помагала бяха неефикасни, защото двама от кризисния екип страдаха от пълен далтонизъм. Озадаченото изражение върху младоликия образ на Вицепрезидента не представляваше нищо ново, така че присъстващите го отминаха с пренебрежение. Но нарастващото раздразнение от страна на председателя на Съвета на началник щабовете не беше за пренебрегване.

— По дяволите , Уошбъм, аз не…

— Уошбърн, генерале.

— Добре. Но не мога да проследя официалната линия.

— Оранжевата, сър.

— Коя е тя?

— Току-що ви обясних, сър, оранжевия тебешир.

— Посочи го! Главите се извърнаха.

— Да те вземат мътните, Зак — проговори Президентът. — Не можеш ли да видиш тази линия?

— Тук е много тъмно, господин Президент.

— Но аз я виждам, Зак.

— Е, добре де, имам някои малки проблеми със зрението — каза генералът тихо. — Някои цветове ги виждам замъглено.

— Какво, Зак?

— Аз го чух — възкликна русият Вицепрезидент, който седеше до него. — Генералът искаше да каже, че е далтонист.

— Да му се не види, Зак, но вие сте военен!

— Появи се впоследствие, господин Президент.

— А при мен се появи по-рано — продължи развълнуваният наследник на овалния кабинет. — Всъщност точно това ми попречи да служа в истинската армия. Какво ли не бих дал , за да нямах подобен проблем!

— Млъквай, скапаняк такъв — обади се мургавият директор на ЦРУ. Гласът му беше тих, но присвитите му очи стрелкаха застрашително. — Шибаната ви предизборна кампания свърши отдавна.

— Е, Винсънт, не виждам причина да държиш подобен език — намеси се Президентът. — Господа, тук има и дама.

— Това го запазете за друга публика, г-н Президент. А въпросната дама е запозната с изящната ни словесност — Директорът на ЦРУ се усмихна кисело на служителката, която го изгледа с неприязън и отново се обърна към онзи пред черната дъска, който се казваше Уошбърн: — Вие сте нашият официален експерт тук. Кажете сега в каква… каша сме се забъркали?

— Така е по-добре, Вини — обади се отново Президентът. — Благодаря.

— Пак заповядайте… Продължавайте, господине. Наистина, в дълбокото ли сме нагазили? — Директорът на ЦРУ се наведе напред и впери нервния си поглед в правния съветник. — Разкарай тези тебешири и ми кажи новините. И ми направи една услуга — не ми отнемай цяла седмица, а.

— Както кажете, господин Манджекавало — отвърна адвокатът, оставяйки тебешира на ръба на дъската. — Просто се опитвах да ви представя с диаграма историческите прецеденти, имащи отношение към променените закони, засягащи индианските нации.