Робърт Лъдлъм - Пътят към Омаха

— Трухарт, господин Президент. Тереза Трухарт.

— Вие с какво се занимавате?

— Аз съм личната секретарка на началника на вашия кабинет.

— И още нещо — промърмори директорът на ЦРУ.

— Началника на кабинета ли…? Хиляди дяволи, къде е Арнолд? Та това е криза, не разбирате ли?

— Той е на масаж всеки следобед по това време — отговори бодро госпожица Трухарт.

— Е, Fie че искам да го критикувам, но…

— Имате пълно право да направите това, господин Президент — прекъсна го наследникът с широко отворени очи.

— От друга страна в последно време Субагало е подложен на сериозен стрес. Пресата го нарича с обидни думички, а той е много чувствителен.

— И нищо друго не облекчава толкова много стреса, както масажа — добави Вицепрезидентът. — Повярвайте ми, знам го от собствен опит.

— И така, нека да уточним къде точно се намираме, господа. Нека да сверим компаса и да стегнем въжето за издигане на флага…

— Да, сър!

— Господин Вицепрезидент, няма ли да млъкнете.

— Господин Президент — намеси се един нисък мъж, чието изпито лице едвам се подаваше изпод масата, а очите му гледаха неодобряващо директора на ЦРУ. — Като ваш Министър на отбраната твърдя, че ситуацията е напълно абсурдна. Не трябва да позволяваме на онези идиоти от Върховния съд да се опитват да съсипят сигурността на държавата заради някакво съмнително и отдавна забравено индианско племе, за което никой не е и чувал.

— О, аз съм чувал за уопотамите — намеси се отново Вицепрезидентът. — Разбира се, американската история не беше най-силният ми предмет, но си спомням, че намирах името им за много смешно… както и това на чопиуоу. Но тогава смятах, че са били избити или пък са измрели от глад.

Последвалото кратко затишие беше нарушено от Манджекавало. Той се втренчи в младия мъж, намиращ се на косъм от управлението на страната и изсъска:

— Ако кажеш още нещо, глупак такъв, ще се озовеш на дъното на Потомак в циментова опаковка. Ясно ли се изразявам!

— Наистина ли, Винсънт?

— Вижте какво, господин Президент, аз съм главата на цялата държавна сигурност и искам да кажа, че това пикли-во хлапе има най-приказливата уста в целия щат.

Потящият се Министър на правосъдието прехвърли вниманието върху адвоката от Белия дом пред черната дъска и каза:

— Добре, Блекбърн…

— Уошбърн…

— Щом казваш… Хайде да се съсредоточим върху това фиаско. Имам предвид да се съсредоточим максимално, по дяволите. Кое е това копеле, тоя предател, който стои зад този абсолютно антипатриотичен и антиамерикански иск към Върховния съд?

— Назовава себе си вожда Гърмяща глава, коренен американец — отговори Уошбърн. — А декларацията, съчинена от адвоката му, се смята от специалистите за най-съвършеното творение, постъпвало някога в съда. Казват, без да го огласяват, че тази декларация ще влезе в юриспруденцията като образец за официален анализ.

— Задникът им! — избухна Министърът на правосъдието, прокарвайки за пореден път омазаната кърпичка по веждите си. — Кожата ще му одера на този увиснал банан. Когато правителството приключи с въпроса, кучият му син няма да може да си намери работа дори и като продавач на застраховки в Бейрут. Как му е името на този синковец?

— Ами… — започна неохотно Уошбърн. Гласът му потрепна и премина във фалцет. — Засега тук имаме временна непълнота.

— Непълнота ли? Каква непълнота! — извика гъгнещият Уорън Пийс, чието ляво око имаше нещастието да бие встрани, когато е развълнуван, протегнал напред главата си като пиле, на което извиват шията. — Просто ни кажи името бе, идиот такъв.

— Няма такова — задави се Уошбърн.

— Добре, че този олигофрен не работи за Пентагона изръмжа дребният Министър на отбраната. — Нямаше да открием и половината от ракетите си.

— Струва ми се, че са в Техеран, Оливър — предположи Президентът. — Не са ли там?

— Думите ми бяха риторични, сър — Шефът на Пентагона помръдна напред прищипнатата си глава.

— Но по дяволите, Блекборд 4 4 Черна дъска (англ.) — Б.пр. , защо този адвокат няма име?

— Правен прецедент, сър, а името ми е… няма значение.

— Какво искаш да кажеш с това „няма значение“, брадавицо такава? Искам името !

— Нямах това предвид…

— А какво имаш предвид?

— Non nomen, amicus curiae 5 5 „Без имена, приятели неверни“ (лат.) — Б.пр. — измърмори почти шепнешком очилатият адвокат от Белия дом.

— Какво мънкаш? „Аве Мария“ ли? — попита кротко директорът на ЦРУ и тъмните му средиземноморски очи се втренчиха в него с недоверие.