Робърт Лъдлъм: Пътят към Омаха

— Прецедентът произлиза от 1826 година, когато Съдът е разрешил една декларация да бъде попълнена от „приятел на съда“, облагодетелствайки по този начин някакъв защитник.

— Ще го убия — изгрухтя дебелият Министър на правосъдието. Откъм седалката на стола му се чу ясен звук.

— Стига! — извика Държавният секретар. Лявото му око подскачаше неконтролирано на всички страни. — Да не искаш да кажеш, че това заявление на индианското племе е било написано от анонимен адвокат или група адвокати?

— Да, сър. Вождът Гърмящата глава е изпратил за представител някакъв смелчага, който наскоро си бил взел държавния изпит. Той трябвало да се появи пред съдиите на закрито заседание. И да замести анонимния адвокат като временен такъв, в случай, че Декларацията не бъде приета… Но тя е била приета. Мнозинството от съдиите са я е уважили при условията на non nomen, amicus curiae .

— Значи ние не знаем кой, по дяволите, е изготвил това проклето нещо? — изкрещя Министърът на правосъдието, неспособен повече да задържи газовата атака.

— Жена ми и аз наричаме това „дънни изблици“ — изкикоти се тихо Вицепрезидентът към единствения си началник.

— Ние пък му казвахме „свирка от камбуза“ — отвърна Президентът, подсмихвайки се затворнически.

— За Бога! — изрева Министърът на правосъдието. — Не, не вие , сър, или пък онова хлапе там, отнася се за господин Бекуош.

— Казвам се… няма значение.

— Искате да кажете, че ние не знаем кой е написал този боклук, тази пикня, която е убедила петима съдии с бръмбари в главите да я приемат като закон и съвсем не случайно да разрушат националния ни център за отбрана!

— Вождът Гърмяща глава е уведомил Върховния съд, че след като изтече законният срок и след като решението бъде публикувано, а неговите хора обезщетени, той ще оповести кой стои зад молбата на племето.

— Това е добре — каза Министърът на правосъдието. — След това ние ще набутаме в резервата този кучи син заедно с червенокожите му приятели и ще изтрием цялото им проклето племе от картата.

— За да извършите това, вие ще трябва да изтриете цяла Омаха, щата Небраска.

Спешната среща в Залата за извънредни ситуации приключи. Около масата останаха само Президентът и Държавният секретар.

— Да му се не види, Уорън — започна Президентът, — поисках да останеш, защото понякога не мога да ги разбера тези хора.

— Е, те сто на сто не са учили в нашето училище, стари приятелю.

— Господи, повече от ясно е, че не са, но не това имах предвид. Те всички толкова се развълнуваха, крещяха, ядосваха се…

— Простолюдието е склонно към емоционални изблици. Знаеш, че нямат вродени задръжки. Помниш ли, когато жената на училищния директор се напи и започна да пее „Рейли с единия ташак“ в задната част на параклиса? Само стипендиантите се обърнаха да я гледат.

— Не беше точно така — каза сконфузено Президентът. — И аз се обърнах.

— Не, не мога да повярвам.

— Добре де, само надникнах. Струва ми се, че по това време аз си падах по нея.

— Тя ни беше замаяла главите на всички, кучката му с кучка. Затова и я изритаха.

— Предполагам, но нека да се върнем на срещата. Ти не смяташ, че от този индиански буламач ще излезе нещо, нали?

— Разбира се, че няма да излезе. Върховният съдия Рийбок ти върти старите си номера и иска да те вбеси, защото все още смята, че си виновен за отхвърлянето му като член на нашето Общество на благородните възпитаници.

— Кълна се, че не съм аз.

— Знам, че не си ти. Аз го направих. Неговите политически възгледи са напълно приемливи, но външността му никак не е представителна, а освен това носи отвратителни дрехи. Във вечерен костюм изглежда направо смешно.

— Но все пак, всички толкова много се ядосаха. Особено онзи, Манджа… Манджу… Манго, не знам там какво точно беше.

— Той се ядосва, защото е италианец. Кръвта вода не става.

— Сигурно, Уорън. Но той все пак ме безпокои. Уверен съм, че Винсънт е бил добър морски офицер, но може да е и заредено оръдие…

— Моля ви, господин Президент. Хайде да не сънуваме кошмари.

— Просто се опитвам да ги предотвратя, стари приятелю. Виж какво, Уорън, Винсънт се държи отвратително с много от хората от екипа ми. Бих искал от теб да го култивираш и да държиш непрекъснато връзка с него. Ако е необходимо, стани негов първи приятел.

— На Манджекавало?

— Службата го изисква от теб, Уорти.

— Но от това нищо няма да излезе !