Робърт Лъдлъм: Планът Холкрофт

Подводницата бе привързана за огромните пилони и приличаше на впрегнат исполин с широка муцуна, чийто силует рязко се очертаваше в светлината на северното утро.

Базата се намираше на остров Шархорн в залива Хелголанд, на няколко мили от германския бряг и устието на река Елба. Използваха я като спирка за презареждане с гориво, която съюзническото разузнаване не бе успяло да разкрие, и от съображения за сигурност бе малко известна дори и сред стратезите в самото германско Върховно командване. Подводните мародери я посещаваха под прикритието на мрака, като изплуваха и се потапяха на няколкостотин метра от мястото за акостиране. Това бяха убийците на Нептун, които идваха тук да отпочинат или да се впуснат в нова атака.

За притихналата в пристанището подводница войната вече бе свършила и сегашната й мисия беше свързана с началото на нова война.

На комендантския й пост стояха двама мъже — единият в униформа на висш офицер от германския флот, а другият — висок цивилен без шапка — явно предизвикателство към суровата зима, бе вдигнал яката на дългия си тъмен балтон, за да се предпази от силните северноморски ветрове. Двамата следяха с очи дългата върволица пътници, която бавно се нижеше към подвижното мостче в средата на кораба. Щом някой достигнеше мостика, името му се отмяташе в един списък, а после го отвеждаха или занасяха в търбуха на подводницата.

Само някои от тях можеха да вървят сами — отпразнувалите дванадесетия или тринадесетия си рожден ден.

Останалите бяха малки деца. Невръстни бебета в прегръдките на военни сестри със строги лица, които предаваха крехките създания на група военни лекари на мостчето; шест-седем годишни малчугани, стиснали в едната си ръчичка еднакви пътни куфарчета, а в другата — ръчичките на другарчетата си, вперили погледи в странния черен кораб, който щеше да бъде техен дом седмици наред.

— Невероятно — промълви офицерът. — Просто невероятно.

— И това е само началото — отвърна мъжът с балтона, чиито остри, сурови черти бяха неподвижни като маска. — Отвсякъде пристигат съобщения. От пристанища и планински проходи, от оцелелите летища по цялата територия на Райха. Хиляди заминават. Към всички краища на света. И хората ги очакват. Навсякъде.

— Изключително — офицерът поклати глава удивен.

— Това е само част от плана. Цялата операция е наистина изключителна.

— За мен е чест, че сте тук.

— Много държах да дойда. Това е последният кораб. — Високият цивилен не откъсваше поглед от дока. — Третият Райх загива. Те ще го възродят. Те са Четвъртият Райх. Необременени от посредственост и корупция. Това са Sonnenkinder 1 1 Деца на слънцето (нем.) — Бел. прев. . По целия свят.

— Децата…

— Децата на Прокълнатите — прекъсна го високият. — Те са Децата на прокълнатите, каквито ще бъдат милиони. Но те ще бъдат единствените. И ще бъдат навсякъде.

Януари 197-

„Attention! Le train de sept heures a destination de Zurich partira de quai numero douze!“ 2 2 „Внимание! Влакът за Цюрих тръгва в седем часа от дванайсети коловоз!“ (фр.) — Бел. прев.

Високият американец с тъмносиния шлифер вдигна очи към внушителния свод на Женевската гара и се опита да разбере откъде идва гласът по високоговорителите. Ръбестото му грубовато лице издаваше напрежение: съобщението бе направено на френски — език, който той говореше малко и почти не разбираше. Все пак успя да различи думата Цюрих, и това му беше достатъчно. Той отметна светлокестенявия кичур, който падаше с досадно постоянство над челото му, и се запъти към северния край на гарата.

Блъсканицата бе неописуема. Край американеца профучаваха устремени към изходите хора, които бързаха да осъществят на всяка цена своите пътешествия във всевъзможни посоки. Като че ли никой не обръщаше особено внимание на стържещите слуха съобщения, които периодично с дразнеща монотонност огласяха сводовете на гарата. Пътниците на женевската Bahnhof 3 3 гара (нем.) — Бел. прев. знаеха къде отиват. Беше краят на седмицата, в планините току-що бе паднал пресен сняг, а въздухът бе свеж и мразовит. Очакваха ги чудесни кътчета за почивка, срещи с приятни хора, а разписанията ги пришпорваха — нямаше никакво време за губене. Всички бързаха.

Американецът също бързаше — и той гонеше разписание и имаше среща. Още преди да чуе съобщението, знаеше, че влакът за Цюрих тръгва от дванайсети коловоз. Според инструкциите трябваше да слезе на перона, да преброи седем вагона отзад напред и да се качи от първата врата. После трябваше да преброи четири купета и да почука два пъти на петото. Ако всичко е наред, щеше да бъде приет от директора на La Grande banque de Geneve 4 4 Голямата Женевска банка (фр.) — Бел. прев.