Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

„Тривейн, слушай ме! Може би никога няма да ми простиш това, което ще ти кажа. Ако се чувстваш достатъчно силен, ще приема последствията и утре ще очаквам най-острите ти упреци. Няма да те оборвам с доказателства. Но сега трябва да помислиш. Ти си ни необходим. Сега събранието е само една формалност. Ако им кажеш, как ще го направиш, без да причиниш болка на жена си?… Не разбираш ли?… Те искат точно това.“

Тривейн въздъхна дълбоко и спокойно отговори: „Нямам никакво намерение да наранявам отново жена си, нито ще позволя някой да ни засегне. Нямам нужда от вас, господин президент. Ясен ли съм?“

От време на време в човешката история силите почти неочаквано се събират, като създават мъже и жени с удивителна мъдрост, талант и проницателност, а резултатите наистина са чудесни. Науката и изкуството говорят сами за себе си, тъй като са изцяло около нас и придават на живота ни красота, дълголетие, познание и удобство. Но съществува и друга област на човешкото познание, която също принадлежи на изкуството и науката: намира се изцяло около нас, като едновременно обогатява нашия живот и го разрушава.

Обществото функционира под управлението на обществените закони. Не съм учен, но документите на правителството и политическите науки, които открих в колежа, оставиха неизличима следа в мен. Бях обезумял, поразен и ако не бяха други, по-силни наклонности, може би щях да стана най-лошият политик в западния свят. „Хладнокръвието“ ми спада някъде около 300 градуса по Фаренхайт.

Според мен едно от истински великите открития на човека е характерната свободна демокрация, а най-великият от всички опити в хода на историята да се създаде такава система беше великолепният американски експеримент, както е отразен в нашата конституция. Тя не е идеална, но да перифразирам Уинстън Чърчил: като цяло „тя е най-доброто проклето нещо“. Почакайте.

Някой винаги се опитва да я пренебрегне.

Ето защо преди две десетилетия написах „Тривейн“. Беше по времето на „Уотъргейт“ и под перото ми се нижеха страници на недоволство и обида. Младежката неуравновесеност и несдържаност избухваха в мен и в главата ми отекваха думи и изрази като: Заблуждение! Злоупотреба с властта! Корупция! Полицейска държава!

Правителството, съставено от нашите най-високопоставени длъжностни лица, на които бе поверена опеката на системата ни; те не само лъжеха хората, но трупаха милиони и милиони долари, за да увековечат лъжите си и по този начин си вярваха, че те единствено имат право да упражняват контрол.

Едно от най-застрашителните изявления, което се появи на бял свят покрай слуховете около „Уотъргейт“ беше следното: всъщност разпространявано от главното длъжностно лице, отговарящо за националната изпълнителна власт:

„Бих направил всичко, за да запазя президентството…“ Няма нужда да довършвам точното изречение, изречението беше ясно — да го запази наше. Президентството и страната бяха техни. Не твое или мое, или дори на човека, който пресича улицата и с когото често не сме съгласни относно политическите въпроси. Само техни. Лъжите трябва да продължават и хазната на идеологическата чистота оставаше препълнена, така че нечистите можеха да бъдат светкавично атакувани с пари и погребани в самото начало на политическите игри.

Трябваше да публикувам „Тривейн“ под друго име. Избрах Джонатан Райдър — първото име е името на единия ми син, а второто е съкращение от моминското име на жена ми, не поради възможно отмъщение, а поради общоприетото правило, че писателят не издава повече от една книга на година. Защо? Проклет да съм, ако мога да го разбера, трябва да е свързано с „пазарната психология“ или каквото, по дяволите, да е това. Но почакайте. Всичко това беше почти преди двадесет години.

Plus ca change, plus c’est la meme chose, казват французите. Колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите. Или може би историята повтаря своите глупости и грешки, защото на човека са присъщи хаотични желания и той винаги посяга към забранения плод. Или може би греховете на бащите се носят от поколенията, защото децата са твърде глупави, за да се поучат от тези поразителни грешки. Кой знае? Документирано от незапомнени времена е това, че човек продължава да убива, без да се нуждае от плячката; той лъже, за да избере отговорността или обратното, да я поеме в свои ръце, до такава степен, че условията на обществения договор между правителството и управляваните да бъдат диктувани само от него; той постоянно търси начин да се обогати за сметка на общественото благо и когато постигне това всячески се опитва да превърне собствения си морал в религия на масите, без да се интересува от неверието на слугите. За бога, ние можем да продължаваме така безконечно. Но почакайте.