Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

Миналата година страната ни беше свидетел на най-позорните, абсурдни, нечестни и обидни президентски избори. Кандидатите бяха „притиснати“ от циничните манипулации с основните страхове на обществото; „гръмките“, но несъдържателни слова се предпочитаха пред интелигентните изявления; представата за кандидатите взимаше преднина пред проектопрограмата. Президентските дебати не бяха нито президентски, нито дебати, а най-често само средство за предизвикване на условни рефлекси, за които говори Павлов. Основните правила бяха извлечени от повърхностно убедителните доводи на онези, които мислеха злото на клиентите си, и не им позволяваха да говорят повече от две минути! На ораторите от люлката на демокрацията в древна Атина, където и да сега ще им се доповдига. Може би един прекрасен ден ние ще се завърнем към законни, цивилизовани избори, където открито ще се разменят мнения, но аз се страхувам, че това няма да стане, докато тези, които ни убеждават да си купуваме дезодоранти, не си бръкнат сами под мишниците. Тяхното „добре дошли“ се изтърка в изборния процес, тъй като бяха извършили двата главни гряха на професията си наведнъж. „Стоката“ им се оказа неприятна и отегчителна. Разбира се съществува разрешение на въпроса. Ако аз бях кандидат щях да им откажа да заплатя поради моралната им подлост. По дяволите това наистина е една основателна причина. Кой от тези създатели на имиджи би отишъл в съда, тълкувайки единия или другия начин на мислене. Достатъчно. Изборите преобърнаха страната.

Това смразяващо кръвта фиаско продължи открито 25 месеца и ние, гражданите бяхме изложени на серии от случки, толкова нелепи, че бихме им се смели, ако не бяха толкова цинични. Назначените служебни лица подпалваха огъня на тероризма като изпращаха оръжие в терористически държави, докато изискваха от нашите съюзници да не вършат подобни неща. Вината се превръщаше в невинност; злодеянията носеха почести; усърдните, раболепни позьори бяха герои; да присъстваш значеше да отсъстваш, да имаш буболечки в сутерена беше знак на добро поддържане на къщата. Сравнен с това светът, отразен в огледалото на Алиса беше място на неоспорима логика. Но почакайте — добре, вие сте една крачка пред мен.

Този експеримент, тази наша чудесна система, основана на отворени чекове и банкови операции. Заблуждение! Злоупотреба с властта! Корупция! Полицейска държава!

Добре е разбира се, че без особени последици гражданите могат да надигат глас срещу такива спекулации и да изразяват открито своите обвинения, колкото и да са крайни. Ние можем да бъдем чути. В това е нашата сила, а тя е несломима.

Така че скромно казано, надявам се гласът ми да бъде чут отново през идните времена, незабравяйки, че съм само един разказвач, който се надява да развлича читателя, а той от своя страна да ми позволи да прокарам една-две идеи.

Не се опитах да „модернизирам“ романа или да преправям фактическия материал, или географските названия, тъй като те помогнаха на историята, която пишех. Както ще ви каже някой, който е ремонтирал къщата си, че веднъж започнеш ли да боядисваш, можеш да захвърлиш настрана справочниците. За да се получи една съвсем различна къща. Твоята къща!

Благодаря за вниманието!

Робърт Лъдлъм или

Джонатан Райдър

Асфалтираното шосе неочаквано преминаваше в черен път. От тази част на малкия полуостров свършваше общинската собственост и започваше зоната на частните имоти. Според американската пощенска служба, в южен Гринуич, щата Кънектикът, маршрутът на доставките бе отбелязан от картата като Шор роуд на северозапад, но за служителите които караха пощенските коли мястото бе известно просто като Хай Бърнигът или само Бърнигът.

Пощенските служители шофираха често — три или четири пъти седмично; разнасяха специални писма, пратки и документи. Те не се притесняваха от пътуването, защото получаваха по един долар на всеки курс.

Хай Бърнигът.

Осем акра водно пространство и почти половин миля пясъчна ивица, излизаща директно от пролива. По-голямата част от площта беше дива, некултивирана. Това, което изглеждаше неестествено, беше сложното струпване от къщи, седемдесет ярда нагоре от централния плаж.

Високата къща беше със съвременен дизайн, огромни прозорци, облицовани с дърво, с изглед към водата. Ливадите бяха зелени и пищни, прорязани от пътеки и една огромна тераса директно над навеса за лодки.