Робърт Лъдлъм: Присъдата на Борн

Храбрите репортери в „Екзайл“.

Приключенията на Борн в Москва и историята на Аркадин в Нижни Тагил нямаше да съществуват без тяхна помощ.

Грег Уинтър за това, че ми обясни логистиката по пренасяне на втечнен природен газ.

Хенри Морисън за раждането на идеи по всяко време.

В своите романи се опитвам да бъда колкото се може по-достоверен, но в края на краищата това е художествена измислица. За да направя историята колкото се може по-вълнуваща, неизбежно съм си позволявал творчески волности тук–там с местата, обектите и възможно е, дори с времето. Вярвам, че читателите ще пренебрегнат тези малки аномалии и ще се насладят на пътешествието.

Строго охранявана затворническа колония 13

Нижни Тагил, Русия / Кампионе д’Италия, Швейцария

Докато четиримата затворници чакаха Боря Макс да се появи, те се облягаха на стените, чийто студ вече не им влияеше. Отвън, в затворническия двор, където пушеха скъпи цигари от черния пазар, направени от тръпчив черен турски тютюн, те разговаряха помежду си, всмуквайки парливия дим в дробовете си и изтласквайки го на кълбета, които сякаш се втвърдяваха от мразовития въздух. Над главите им висеше безоблачното небе, а трепкащата звездна светлина го превръщаше в бездънна емайлирана черупка. Голямата мечка, Рис, Ловджийски кучета, Персей — същите тези съзвездия горяха в небето над Москва, хиляда километра на югозапад, но колко различен беше животът тук от луксозните топли клубове на „Трьохгорни вал“ и улица „Садовническа“.

През деня затворниците от Колония 13 изработваха части за Т-90, страховития боен танк на Русия. И за какво ли говорят нощем хора без съвест и чувства? Странно, но за семействата си. В това да се прибереш вкъщи при жената и децата имаше стабилност, която определяше предишния им живот така, както масивните стени на Строго охраняваната колония 13 определяха сегашния. Какво ли не правеха, за да печелят пари — лъжеха, мамеха, крадяха, изнудваха, шантажираха, измъчваха и убиваха — само това знаеха. Изискваше го реалността, иначе щяха да са мъртви. Техният живот беше извън човешката цивилизация. Да се върнат към топлината на близката жена, към домашния мирис на цвекло, варено зеле, задушено месо, към огъня на парливата водка, беше уют, към който всички изпитваха носталгия. Носталгията ги свързваше толкова сигурно, както и татуировките на тяхната сенчеста професия.

Тихо изсвирване проряза мразовития нощен въздух и разтвори техните спомени като терпентин върху маслена боя. Нощта изгуби всичките си въображаеми цветове и пак стана синьо–черна, щом Боря Макс се появи. Макс беше едър човек — мъж, който вдигаше тежести по цял час, после деветдесет минути скачаше на въже всеки божи ден, откакто беше вътре. Като наемен убиец за Казанская, клон на руската групировка, която пласираше наркотици и коли на черно, той се ползваше с известен статут сред останалите хиляда и петстотин затворници от Колония 13. Охраната се страхуваше от него и го презираше. Репутацията му вървеше преди него, както сянка по залез. Беше нещо като окото на буря, около което се вихреха бушуващите ветрове на насилието и смъртта. Казанская или не Казанская, Макс трябваше да бъде наказан, иначе всички знаеха, че дните им в Колония 13 са преброени.

Усмихнаха се на Макс. Един от тях му предложи цигара, друг му я запали, щом той се наведе напред и сви шепи, за да опази от вятъра нежното пламъче. Другите двама сграбчиха ръцете на Макс, а онзи, който му беше предложил цигарата, заби в слънчевия му сплит импровизиран нож, старателно наточен във фабриката на затвора. В последния миг Макс отблъсна ножа с превъзходно привично перване на ръката. Мъжът с изгорялата кибритена клечка незабавно стовари злостен ъперкът в брадата на Макс.

Макс се олюля към гърдите на двамата мъже. Но в същото време настъпи с левия си ботуш стъпалото на един от мъжете, които го удържаха. Като измъкна лявата си ръка, той изви тялото си в остра дъга и заби вирнатия си лакът в гръдния кош на мъжа, който беше хванал дясното му рамо. За миг освободен, облегна гърба си на стената дълбоко в сенките. Четиримата стесниха кръга, готови да го убият. Този с ножа пристъпи напред, друг хлъзна извито парче метал по кокалчетата на пръстите му.