Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Докато Борн напредваше пълзешком през гората, граничеща с имението на генерал Норман Суейн, над Манасас, Вирджиния, се спусна тъмнина и околността оживя с нощните полутонове на мрака. Стреснати птици изпърхаха с криле и литнаха от тъмните си гнезда. Гарваните по дърветата се събудиха и тревожно заграчиха, а после, като че ли успокоени от близостта на сродна душа, утихнаха.

Манасас! Тук се намираше ключът за подземната врата, водеща към Карлос Чакала — убиецът, който искаше да унищожи Уеб и семейството му…

С всяко разрязване на дебелата и висока телена ограда с ножицата, той осъзнаваше неизбежното. Това се потвърждаваше от тежкото му дишане и стичащата се по челото му пот. Независимо че се беше опитвал да поддържа тялото си в добра форма, той беше на петдесет години и не можеше да върши с лекота нещата, вършени преди тринадесет години в Париж, когато по заповед беше проследил Чакала. Можеше само да се замисли по въпроса, но не и задълго. Сега съществуваха Мари и децата му — съпругата и децата на Дейвид — и нямаше нещо, което да не може да направи, след като го е пожелал! Дейвид Уеб изчезваше от психиката му, за да остане само хищникът Джейсън Борн.

Готово! Той пропълзя вътре и се изправи, като инстинктивно опипа екипировката си: оръжия — автоматичен пистолет и пистолет-спринцовка с въглероден двуокис, бинокъл „Цайс Икон“, прибран в калъфката ловен нож. Това беше всичко, от което хищникът се нуждаеше, защото сега беше оттатък линията и се намираше на територията на врага, който щеше да го отведе до Карлос.

„Медуза“ . Отвратителният батальон от Виетнам, непризнатото сборище от нерегистрирани и ненаказани убийци и саможиви единаци, които бродеха из джунглите на Югоизточна Азия, направлявани от командването в Сайгон — истински батальон на смъртта, който докара на Сайгон повече шпионска информация, отколкото всички акции за претърсване и унищожение взети заедно. Джейсън Борн беше излязъл от „Медуза“ само със спомена за Дейвид Уеб — учен, който имаше друга жена и други деца, всичките убити.

Генерал Норман Суейн беше елитен член на командването в Сайгон, единствен доставчик на старата „Медуза“. А сега имаше нова „Медуза“: различна, силна, самото зло под прикритието на почтеност, която проучваше и унищожаваше цели сектори от световната икономика. И всичко това за облагата на няколко души, финансирани от печалбите на някогашния отвратителен батальон — нерегистриран, непризнат, вън от историята. Тази нова „Медуза“ беше мостът към Карлос Чакала. Убиецът щеше да открие виновниците, които ще бъдат напористи и неудържими, и двата лагера щяха да поискат смъртта на Джейсън Борн. Това трябваше да се случи. Борн трябваше да научи тайните във владение на генерал Суейн, завеждащ доставките за Пентагона — паникьосан мъж с малка татуировка на ръката под лакътя, член на „Медуза“.

Без никакъв звук за предупреждение, през гъстия листак се нахвърли черен, озверен доберман. Джейсън светкавично извади пистолета-спринцовка от найлоновия кобур, а кучето-убиец се хвърли към корема му със запенена муцуна и оголени зъби. Стреля в главата му. Стреличката подейства мигновено. Той положи отпуснатото тяло на животното на земята.

Прережи му гърлото! — изрева в съзнанието му Джейсън Борн.

Не. Противопостави се другото му аз — Дейвид Уеб. Обвинявай дресьора, не животното. Махни се от мен, Дейвид!

Какафонията се разрази с пълна сила, когато тълпите заляха увеселителния парк в околностите на Балтимор. Лятната нощ беше гореща и лицата и вратовете на почти всички бяха плувнали в пот, с изключение на онези, които кряскаха, като се издигаха на върха с влакчетата или пищяха, спускайки се надолу по тесните, виещи се улеи с бързо течаща вода.

Редицата машини „Удари гонга“ привличаше мъже с изкривени лица и дебели вратове с изпъкнали вени. Те се опитваха яростно и с отчаяние да доказват своята мъжественост, като удряха с тежките дървени бухалки измамните дъски, които твърде често отказваха да запратят малките червени топчици нагоре към камбанките.

Имаше и паметник на мигновената смърт — стрелбище, което почти не приличаше на миниатюрната си разновидност, срещаща се по панаирите в щата и на селските карнавали.