Робърт Лъдлъм - Наследството на Скарлати

Малко писатели са изкачвали стръмния път до популярността с шеметната бързина на Робърт Лъдлъм — всеки нов трилър бие рекордите на предходния. Тайната на неговия успех може и да се крие в следния коментар на Джон Ленърд в „Ню Йорк таймс“: „Мистър Лъдлъм струпва в романите си повече изненада от всеки други шестима автори на трилъри взети заедно.“

Някои твърдят, че в романите на Лъдлъм може да се открие информация, придобита от секретни източници. В една от книгите му основно място заемаше намесата на ЦРУ във вътрешното разузнаване. По онова време тази тема шокира мнозина. По-късно, разбира се, фактът бе потвърден. Други подозират, че самият Лъдлъм е бил агент, преди да започне да пише романи. Това не е така. Защото в продължение на близо двайсет години той работи в шоу бизнеса — като актьор, продуцент и „глас“ на десетки телевизионни реклами за всевъзможни стоки.

По време на „гласовата“ му кариера, съпругата на Лъдлъм го обяви за „Кралят на тоалетните чинии“. Самият той разказва: „Имаше един нов продукт, на име Плъндж. Всичко, което се искаше от мен, бе да прочета три думи: «Плъндж действа бързо.» Въпреки нехайното ми отношение, тези три думи, изговорени от мен, бяха използвани в над сто различни реклами. Със спечелените от това пари, децата ми си плащаха колежа в продължение на две години.“

Макар никой от романите на Лъдлъм да не е посветен на кариерата му в шоу бизнеса, всички отразяват различни подходи, заучени в театъра. Самият Лъдлъм казва: „Човекът в театъра знае, че трябва да завладее публиката. Той вниква в структурата повече от всеки друг — за да успее логично да преведе зрителя от една случка в друга, без да изгуби вниманието му. Защото, ако изгуби неговия интерес, събота вечер ще носи провал.“

„Увлекателността на четивото за мен е най-важна — признава Лъдлъм. — Но аз открих, че независимо дали се пише с търговска или драматична цел, в отправната си точка човек винаги намира нещо, което го безпокои или предизвиква. И това и правя. Признавам, че често бивам предизвикан — най-вече от злоупотребите с властта от страна на някои фанатици. Крайностите ме притесняват, независимо дали са от ляво или от дясно.“ Заедно с това той добавя: „Не одобрявам насилието и затова показвам болката, такава, каквато е. Когато мой образ бъде ударен, него го заболява; не се впуска обратно в действие като Джон Уейн.“

Бригадният генерал седеше изпънат на дървената пейка, след като бе предпочел твърдата повърхност на чама пред меката кожа на креслата. Часът бе девет и двайсет сутринта, а той бе спал зле и не повече от час.

Камбаненият звън, с който малкият часовник върху камината отброяваше всеки изминал половин час, го бе накарал да осъзнае с изненада, че желае времето да тече по-бързо. Защото девет и трийсет трябваше да настъпи и той искаше да приключи с предстоящото тогава.

В девет и трийсет той трябваше да се яви при Държавния секретар, Кордел С. Хъл.

Седейки в министерската приемна с лице към голямата черна врата с лъскави медни части, той опипваше с пръсти бялата папка, която бе извадил от дипломатическото си куфарче. Не желаеше пред министъра да настъпи момент на неловко мълчание, докато я изважда от куфарчето, за да му я представи. Искаше, ако се наложи, да може да я тикне в ръцете на Държавния секретар с нужната увереност.

От друга страна, Хъл можеше и да не я поиска. Той би могъл да пожелае само устно обяснение, а после от висотата на своя пост да намери казаното за неприемливо. Ако това станеше, генералът можеше единствено да възрази. И то с умерена настоятелност, разбира се. Информацията в папката не представляваше доказателство, а само събрани факти, които можеха да подкрепят изградената от него хипотеза, но можеха да бъдат сметнати и за недостатъчни.

Бригадният генерал погледна часовника си. Бе девет и двайсет и четири и той се запита дали точността на Хъл, с която министърът бе добре известен, щеше да се прояви и при неговата среща. Той бе пристигнал в кабинета си в седем и трийсет, близо половин час преди обичайното време. Обичайно освен в кризисните периоди, когато той често прекарваше нощите си там в очакване на последна информация по критични събития. Последните няколко дни доста приличаха на тези кризисни моменти. Макар и по друг начин.