Робърт Лъдлъм: Ултиматумът на Борн

— Какво говориш?

— Някой ни е разкрил, докторе. Някой търси Джейсън Борн — онзи същият, който го търси от години и няма да спре, докато не го види пред себе си на разстояние един изстрел… Ти отговаряше за обърканата глава на Дейвид, а аз използвах всякакви възможни връзки във Вашингтон, за да го измъкна жив от Хонконг, заедно с Мари. Правилата са нарушени и ние сме разкрити, Mo. Ти и аз! Ние сме единствените официално регистрирани познати на Джейсън Борн, човек с неизвестен адрес и професия.

— Чуваш ли се какво говориш, Алекс?

— Това е Карлос! Карлос Чакала. Бързо, докторе. Намери някогашния си пациент и му кажи да изчезва!

— И какво ще прави после той?

— Аз нямам много приятели, всъщност нито един, на когото да вярвам, но ти имаш. Дай му името на някой от тях — да речем на един от твоите приятелчета доктори, чиито пациенти им се обаждат спешно, както навремето ти телефонирах аз. Кажи на Дейвид да потърси този лекар или лекарка, когато е вече в безопасност. Дай му код.

— Код?

— Господи, Mo, мисли! Някакво измислено име — Джоунс или Смит, Холанд.

— Тези имена се срещат доста често.

— Тогава Шикългрубер или Московиц, каквото решиш! Само му кажи да ни уведоми къде се намира.

— Разбирам.

— А сега изчезвай и не се прибирай вкъщи! Вземи стая в хотел „Брукшайър“ в Балтимор, под името… Морис, Филип Морис. По-късно ще те видя пак.

— Какво ще правиш?

— Нещо, което мразя… Ще си купя билет за увеселителните влакчета. Побърквам се от ужас, но това е единственият изход, та дори ако трябва да се возя на тази гадост цяла нощ… А сега върви! Бързай!

Автомобилът тип комби се носеше на юг из слабонаселени места през хълмовете на Ню Хампшир, по посока на границата с щата Масачузетс. Шофираше едър мъж с остро и напрегнато лице. Мускулите на челюстите му потръпваха, а ясните му светлосини очи гледаха гневно. До него седеше изключително привлекателна жена. Червеникавият блясък на кестенявата й коса се открояваше на светлините на таблото. В ръцете си държеше осеммесечно момиченце. На задната седалка седеше друго дете — петгодишно русокосо момченце, което спеше завито с одеяло. Портативната преградка го предпазваше от внезапни спирания. Бащата беше Дейвид Уеб, професор по ориенталистика, бивш член на прословутата, обвита в секретност „Медуза“, превърналият се два пъти в легенда Джейсън Борн — убиецът.

— Знаехме, че ще се случи — каза Мари Сен Жак-Уеб, канадка по рождение, икономист по професия, станала спасителка на Дейвид Уеб. — Беше въпрос на време.

— Пълна лудост! — прошепна Дейвид, за да не събуди децата. Шепотът му съвсем не намаляваше напрежението. — Всички факти са погребани, архивите са засекретени. Как изобщо са открили Алекс и Mo?

— Не знаем това, но Алекс ще започне да проучва. Ти самият каза, че няма по-добър от него…

— Той е белязан и все едно че е мъртъв — прекъсна я мрачно Уеб.

— Прибързано заключение, Дейвид. Той винаги е бил най-добрият. Ти самият си го казвал.

— Само веднъж, преди тринадесет години в Париж, не беше най-добрият.

— Защото ти беше по-добър…

— Не! Защото не знаех кой съм, а той работеше със стари данни, за които нямах ни най-малка представа. Той прие, че онова там съм аз, а аз не се познавах и затова не действах според неговия сценарий… Той все още е най-добрият. Той спаси живота и на двама ни в Хонконг.

— В такъв случай ти повтаряш моите думи, нали? Ние сме в добри ръце.

— Ако става въпрос за Алекс, да. Но не и за Mo. Този нещастник е вече мъртъв. Ще го пипнат и пречупят.

— По скоро ще легне в гроба, отколкото да каже за нас.

— Той няма да има избор. Ще го натъпчат с амитал и ще изпее и майчиното си мляко. Ще запишат всичко на лента, след това ще го убият и ще тръгнат след мен… след нас. Затова ти и децата заминавате на юг, на Карибските острови.

— Мили, ще изпратя децата, но аз ще остана.

— Разбрахме се по въпроса, когато се роди Джейми. Затова взехме онова място там и почти купихме душата на малкия ти брат, за да се грижи за мястото вместо нас… Сега имаме половин дял в процъфтяващия мотел на края на острова, за който никой не беше чувал до момента, когато онзи канадски лудетина не кацна там с акваплан.

— Джони винаги е бил агресивен тип. Татко казваше, че е способен да продаде и грохнала крава като юница.

— Въпросът е там, че той обича и… децата. Имам доверие в Джони.

— Докато вярваш толкова на по-малкия ми брат, не се доверявай на чувството си за ориентация. Току-що отмина завоя.