Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

„От този миг нататък синът на Хайнрих Клаузен ще бъде подложен на изпитание. Онези, които узнаят за замисленото в Женева дело, ще се опитат да му попречат; единствената цел в живота им ще бъде да го убият и така да разрушат мечтата на титана — неговият баща.

Това не бива да се допуска, защото ние — всички ние — бяхме предадени и светът трябва да узнае какви бяхме в действителност, а не какви ни представиха предателите, защото те бяха истинските предатели и изменници на родината. Не ние. А най-малко Хайнрих Клаузен.

Ние сме оцелелите от Волфсшанце. Ние искаме да очистим имената си, да си възвърнем честта, която бе брутално опетнена. Затова ние, мъжете от Волфсшанце, ще закриляме сина дотогава, докато следва мечтата на баща си и спаси нашата поругана чест. Ала ако синът изостави мечтата, предаде баща си и не възстанови доброто ни име, за него няма да има милост. Пред ужасения му поглед мъки и страдания ще сполетят най-скъпите му същества — близки, деца и приятели. За никого няма да има пощада.

Никой не бива да се изпречва на пътя му. Върнете ни нашата чест. Ние настояваме. Тя е наше безусловно достояние.“

Ноъл бутна стола си назад и се изправи.

— Какво по дяволите е това?

— Нямам представа — промълви Манфреди тихо, но студените му очи издаваха обзелата го тревога. — Казах ви вече, че изобщо не бяхме осведомени…

— Ами осведомете се тогава, моля, заповядайте! — избухна Холкрофт. — Прочетете го! Кои са били тия клоуни? Или може би освидетелствани луди?

Банкерът се зачете. Без да вдига поглед, той прошепна:

— Хора пред умопомрачение. Останали без капка надежда.

— Какво е „Волфсшанце“? Какво значи?

— Така се казва главната квартира на Хитлер в Източна Прусия, където се опитаха да го убият. Това бе заговорът на генералите: Фон Шауфенберг, Клуге, Хьопнер — всички бяха замесени. И разстреляни. Ромел се самоуби.

Холкрофт се втренчи в писмото, което Манфреди държеше в ръцете си.

— Искате да кажете, че е било написано преди тридесет години от хора като тях?

Банкерът кимна и присви очи озадачено.

— Да, въпреки че езикът му е абсолютно нетипичен за тях. Това си е чиста заплаха, която звучи безумно. А те не бяха безумци, напротив. Времената бяха безумни. Почтени, храбри мъже, които бяха разпънати отвъд пределите на здравия разум. Те изживяха ад, който днес никой от нас не може да си представи.

— Почтени ли? — вдигна вежди Ноъл.

— Вие имате ли представа какво значи да си участник в заговора Волфсшанце? Последва истинска кървава баня, избити бяха хиляди, повечето от които не бяха и чували за Волфсшанце. Това бе просто удобен повод да бъде задушена всяка опозиция в цяла Германия. Онези, които се опитаха да отърват света от един безумец, всъщност подготвиха собственото си изтребление. Оцелелите от Волфсшанце го видяха с очите си.

— Обаче същите тези оцелели — подхвърли Холкрофт, — следваха безумеца доста дълго време.

— Помъчете се да ги разберете и сигурно ще успеете. Това бяха мъже, доведени до пълно отчаяние. Уловени бяха в смъртоносен капан. Светът, за чието създаване те допринесоха най-много, се оказа съвсем различен от този, за който бяха мечтали. Разкрити бяха ужаси, за които са нямали представа, но така или иначе не можеха да избягат от отговорността за тях. Те бяха потресени от всичко станало, ала не можеха да отрекат ролята, която бяха изиграли.

— Нацисти с добри намерения — подметна Ноъл. — Чувал съм за тази странна порода.

— Трябва да се върнете малко назад в историята — към икономическите катастрофи, Версайския договор, Локарнския пакт, настъплението на болшевиките — и десетки други факти, за да разберете.

— Това, което току-що прочетох, го разбирам много добре — обади се Холкрофт. — Горкичките онеправдани щурмоваци не са се поколебали да заплашат един човек, когото изобщо не познават! „Няма да има милост, няма да има пощада… семейство, приятели, деца…“ Това ми мирише на заплаха за убийство. Не ми говорете за убийци с добри намерения.

— Това са думи на болни, отчаяни старци. Думи, които нямат никаква стойност. Просто по този начин те са изразили своя панически ужас, потърсили са изкупление. Тях вече ги няма. Оставете ги да почиват в мир. Прочетете писмото на баща си…

— Той не ми е баща! — прекъсна го Ноъл.

— Прочетете писмото на Хайнрих Клаузен. Всичко ще ви се изясни. Прочетете го. Трябва да обсъдим още няколко въпроса, а нямаме много време.

Един мъж в кафяв балтон от туид и с тъмна тиролска шапка бе застанал до висок стълб срещу седми вагон. На пръв поглед във вида му нямаше нищо особено, с изключение може би на веждите. Те бяха гъсти, някога черни, сега прошарени и приличаха на две черно-бели дъги върху най-обикновено лице.