Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

и най-после щеше да се осъществи замисляната от три месеца среща. Подготовката се състоеше в изпращането на закодирани телеграми и провеждането на презокеански разговори, които швейцарският банкер преценяваше като безопасни. Тя протече в пълна секретност.

Американецът не знаеше какво ще му съобщи директорът на La Grande banque de Geneve, но му се струваше, че се досеща защо са необходими тези предпазни мерки. Казваше се Ноъл Холкрофт, но Холкрофт не бе истинската му фамилия. Той бе роден в Берлин през 1939 година и записан в болницата под името Клаузен. Баща му се казваше Хайнрих Клаузен — главният стратег на Третия райх, финансовият магьосник, успял да обедини икономически сили с различни интереси в коалицията, която осигури господството на Адолф Хитлер.

Хайнрих Клаузен спечели височайше признание, но загуби съпругата си. Алтийн Клаузен беше упорита американка с безкомпромисни представи за морал и етика. Стигнала бе до заключението, че националсоциалистите са лишена и от двете сбирщина параноици, оглавявана от един маниак и подкрепяна от финансисти, които се интересуват единствено от печалбите си.

В един топъл августовски следобед Алтийн Клаузен предупреди своя съпруг да се оттегли от поста си, да се противопостави на параноиците и маниака, преди да е станало твърде късно. Смаян, нацистът се изсмя на ултиматума на жена си. Обясни си го с преумората й и неотдавнашното раждане, а също и с това, че бе възпитана в едно западащо, дискредитирано общество, което скоро щеше да влезе в крак с Новия ред. Или да бъде стъпкано под неговия ботуш.

Още същата нощ младата майка си събра багажа и заедно с бебето отлетя с първия самолет за Лондон, а оттам — за Ню Йорк. Седмица по-късно бе обявен блицкригът срещу Полша — началото на хилядолетния Райх, който просъществува хиляда и петстотин дни след първия оръдеен залп.

Холкрофт слезе на перона и тръгна покрай дългия бетонен коловоз. Четири, пет, шест, седем… Отляво на отворената врата на седми вагон, точно под прозореца, бе очертано малко синьо кръгче. Това означаваше, че купетата в него бяха по-луксозни от тези в първа класа. Те бяха по-широки и специално обзаведени за поверителни разговори или дискретни срещи от интимно естество. Гарантирано бе пълно уединение и спокойствие — щом влакът потеглеше, в двата края на вагона щяха да застанат въоръжени патрули на влаковата охрана.

Холкрофт се качи и свърна наляво по коридора. Подмина първите четири купета и почука два пъти на петото.

— Хер Холкрофт? — Гласът зад дървената преграда бе твърд, но тих, и макар с въпросителна интонация, не изразяваше въпрос, а очакваше потвърждение.

— Хер Манфреди? — попита в отговор Ноъл, забелязал внезапно, че едно око го изучава през шпионката. Обзе го странно, малко злокобно предчувствие, което комичността на ситуацията отчасти притъпи. Досмеша го и мислено оприличи хер Манфреди на зловещия Конрад Вайд от английските филми от трийсетте години.

Ключалката щракна два пъти, резето бе вдигнато, вратата се отвори и образът на Конрад Вайд се изпари. Ернст Манфреди бе нисък, закръглен, около седемдесетгодишен човечец. Беше съвършено плешив, с приятно лице, но сините му очи, уголемени от стъклата на очилата с метални рамки, гледаха студено. Съвсем светлосини и много студени очи.

— Влезте, хер Холкрофт — покани го усмихнат Манфреди. После изражението му внезапно се промени — усмивката изчезна. — Простете, трябваше да кажа „мистър“ Холкрофт. Може би „хер“ ви е прозвучало обидно. Приемете моите извинения.

— Моля ви, изобщо не е необходимо — отвърна Ноъл, влизайки в комфортното купе. Имаше маса и два стола, не се виждаше легло. Стените бяха с дървена ламперия, тъмночервени кадифени пердета закриваха прозорците и поглъщаха шума от сновящите навън фигури. На масичката се виждаше малка лампа с абажур с ресни.

— Разполагаме с двадесет и пет минути до тръгването на влака — подзе банкерът. — Ще ни бъдат напълно достатъчни. И не се притеснявайте — влакът няма да тръгне, докато вие не слезете. Няма да ви се наложи да пътувате за Цюрих.

— Никога не съм бил там.

— Надявам се, че това все някога ще стане — подхвърли банкерът загадъчно и покани с учтив жест Холкрофт да седне.

— Не съм много сигурен — отвърна Ноъл, като разкопча шлифера си, без да го съблича.

— Извинете, може би беше малко нетактично от моя страна — Манфреди седна и се облегна. — Още веднъж ме извинете. Ще ви помоля да потвърдите самоличността си. Паспорта, ако обичате, и международната ви шофьорска книжка. Изобщо каквито документи имате в себе си, в които са описани ваши отличителни белези, ваксинации и други подобни данни.

Читать дальше