Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

— Какво искахте да кажете с това, че „условията са приемливи… доколкото ви е известно“?

Уголемените от диоптрите очи на банкера примигнаха нервно. Той отклони за миг погледа си, изглеждаше разтревожен. После посегна към кафявата кожена чанта, която бе оставил в края на масата и извади дълъг тънък плик с интересни знаци на гърба — четири кръга там, където бе залепен, които приличаха на черни отпечатъци от монети.

Манфреди му подаде плика под светлината на лампата. Тъмните кръгове се оказаха восъчни печати. И четирите непокътнати.

— Съгласно дадените ни преди тридесет години указания този плик — за разлика от писмото на баща ви, което виждате тук — не биваше да се отваря от директорите на банката в Женева. Той няма връзка с документа, който ние изготвихме, и доколкото ни е известно Клаузен не е знаел нищо за него. Това се потвърждава и от писмото му до вас. Пликът бе донесен няколко часа след като получихме по куриер писмото на баща ви, което се оказа и последното му съобщение до нас от Берлин.

— Какво има в плика?

— Не знаем. Беше ни казано, че съдържанието му е написано от няколко души, запознати с дейността на баща ви. Те са вярвали безпрекословно в него и са го смятали за истински мъченик за каузата на Германия. Наредено ни бе да ви предадем плика неразпечатан. Трябва да го прочетете, преди да отворите писмото на баща си. — Манфреди обърна плика. На лицевата му страна на ръка беше написано нещо на немски. — Трябва също да се подпишете най-отдолу, че сте го получили в безупречен вид.

Ноъл пое плика и прочете на глас написаното. То не му говореше нищо.

— Какво значи?

— Уверихте се, че не е бил разпечатван?

— Как мога да бъда сигурен?

— Млади човече, вие разговаряте с директор на La Grande banque de Geneve. — Швейцарецът не повиши тон, но упрекът му бе недвусмислен. — Имате думата ми. Пък и в края на краищата какво значение има?

Никакво, съгласи се наум Ноъл, и все пак не можа да преглътне въпроса, който го вълнуваше.

— Ако подпиша плика, какво ще направите после с него?

Манфреди млъкна за миг, сякаш се колебаеше дали да отговори. Сетне си свали очилата, извади копринена кърпичка от малкото джобче на сакото си и ги избърса. Накрая каза: — Това е поверителна информация…

— Също както и подписът ми — прекъсна го Ноъл. — И той е поверителен.

— Оставете ме да се доизкажа — банкерът си сложи обратно очилата. — Тъкмо щях да ви поясня, че тази поверителна информация вече няма предишната стойност. След толкова много години… Пликът трябва да се изпрати до една пощенска кутия в Сесимбра, Португалия. Намира се южно от Лисабон, на нос Ешпишел.

— И защо да няма стойност?

Манфреди прилепи длани една о друга.

— Защото тази пощенска кутия вече не съществува. Пликът ще попадне в отдел за неполучени писма и в крайна сметка ще ни бъде върнат обратно.

— Сигурен ли сте?

— Убеден съм.

Ноъл бръкна в джоба си за писалка и обърна плика още веднъж, за да огледа печатите. Нямаха вид на разчупвани. Пък и какво значение има наистина, помисли си той. Отново обърна плика и го подписа.

Манфреди вдигна ръка.

— Нали разбирате, че съдържанието на този плик няма нищо общо с участието на La Grande banque de Geneve в изготвянето на документа. Нито някой се е допитвал до нас, нито сме били уведомени за какво става дума.

— Изглеждате уплашен. А преди малко ме уверявахте, че вече нямало никакво значение. И било много отдавна.

— Фанатиците всякога са ме плашели, господин Холкрофт. И нито годините, нито натрупаният опит можаха да ме променят. Приемете го като проява на типичната за един банкер предпазливост.

Ноъл започна да разчупва печатите; восъкът се бе втвърдил с времето и трябваше да натиска доста силно, за да го строши. Той разкъса плика, извади отвътре една-единствена страница и я разтвори.

Хартията бе доста пожълтяла. Текстът бе написан на английски с типичен немски почерк. Мастилото бе избледняло, но се четеше. Холкрофт погледна най-отдолу за подпис. Нямаше. Погледът му се плъзна по първите редове.

Посланието бе зловещо — плод на отчаянието, обзело авторите му преди тридесет години. Сякаш група изтръгнати от равновесие мъже се бяха събрали в мъчителен опит да прозрат бъдещето по тайните знаци на пробягващите по стените сенки и да предопределят съдбата на една още неоформена личност.