Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

Холкрофт бе обзет от внезапен пристъп на гняв. Освен от възникналите усложнения, той се подразни и от покровителствения тон на Манфреди.

— Защо е необходимо? Нали знаете кой съм. Нямаше да ми отворите, ако не бяхте сигурен. Вероятно сте събрали повече снимки и сведения за мен, отколкото имат в Министерския съвет.

— Направете това удоволствие на един старец, сър — пусна в ход целия си чар банкерът. — Всичко ще ви бъде обяснено.

Ноъл неохотно бръкна в джоба на сакото си и извади кожения портфейл, в който държеше паспорта си, здравния си сертификат, международната шофьорска книжка и две писма от Международната асоциация на архитектите, които потвърждаваха професионалната му квалификация. Той подаде портфейла на Манфреди.

— Заповядайте. Всичко е вътре.

Банкерът го разтвори, демонстрирайки още по-голяма неохота.

— Неудобно ми е, че така… но няма как…

— Има защо да ви е неудобно — прекъсна го Холкрофт. — Не аз поисках тази среща. И откровено казано, моментът е крайно неподходящ за мен. Трябва да се върна в Ню Йорк колкото може по-скоро.

— Да, да, разбирам — изрече спокойно швейцарецът, докато разглеждаше документите. — Кажете ми кой беше първият ви архитектурен проект, осъществен извън Съединените щати?

Ноъл с усилие потисна раздразнението си. След като бе дошъл чак дотук, беше глупаво да не му отговаря.

— В Мексико — отвърна той. — За хотелската верига „Алварес“, на север от Пуерто Валярта.

— А вторият?

— В Коста Рика. Правителствена поръчка. Пощенски комплекс, през 1973 година.

— Какъв беше общият доход на фирмата ви в Ню Йорк миналата година? Без да закръгляте!

— Това не е ваша работа, по дяволите!

— Мога да ви уверя, че сме добре осведомени.

Холкрофт тръсна глава, ядосан, че трябва да се примири.

— Сто седемдесет и три хиляди долара и няколко цента.

— Като се имат предвид наема на офиса, заплатите, производствените разходи и режийните, тази цифра не е много внушителна, нали? — пресметна Манфреди, без да вдига поглед от документите пред себе си.

— Това е моя собствена фирма и персоналът е малък. Нямам нито партньори, нито съпруга, нито големи дългове. Можеше да бъде и по-лошо.

— Ала можеше да бъде и по-добре — отбеляза банкерът и вдигна очи към Холкрофт. — Като се има предвид колко сте талантлив…

— Да, можеше да бъде и по-добре.

— Така си и мислех — продължи швейцарецът, като пъхна документите обратно в кожения портфейл и го върна на Ноъл. После се наведе към него: — Знаете ли кой беше баща ви?

— Зная кой е баща ми. Законният ми баща е Ричард Холкрофт от Ню Йорк, съпругът на майка ми. При това е жив и здрав.

— И пенсионер — добави Манфреди. — Колега, банкер, но не съвсем в швейцарската традиция.

— Беше много уважаван. И още е.

— Заради парите му или заради професионалните му качества?

— Бих казал, заради двете. Аз го обичам. Ако имате някакви резерви, запазете ги за себе си.

— Много сте лоялен — качество, което ме респектира. Холкрофт се появи, когато майка ви — невероятна жена между другото, беше доста отчаяна. Но нека си спестим някои оценки. Холкрофт не е ваш роден баща. А аз имах предвид именно това.

— Очевидно.

— Преди тридесет години Хайнрих Клаузен пътуваше често между Берлин, Цюрих и Женева, тайно от властите, разбира се. Подготвен бе един документ, на който ние — тук Манфреди замълча за миг и се усмихна, — като неутрална страна не се противопоставихме. Към документа бе приложено писмо, написано от Клаузен през април 1945 година. Адресирано е до вас, неговия син. — Банкерът посегна към дебел кафяв плик на масичката.

— Един момент — обади се Ноъл. — Този документ с пари ли е свързан?

— Да.

— Не ме интересуват тогава. Раздайте ги за благотворителни цели.

— Може би няма да мислите така, като чуете за каква сума става дума.

— И каква е тя?

— Седемстотин и осемдесет милиона долара.

Холкрофт пребледня и изгледа банкера смаян. Шумът на огромната гара, една истинска какофония, проникваше приглушено през дебелите стени на вагона.

— Не се мъчете да проумеете всичко изведнъж — каза Манфреди и остави писмото настрана. — Има и някои условия, които всъщност са приемливи. Поне доколкото ни е известно.

— Условия ли? — Холкрофт усети, че гласът му изневерява и се опита да си го възвърне. — Какви условия?

— Посочени са съвсем ясно. Тази огромна сума ще се използва за доброто на много хора по целия свят. И разбира се, вие лично също ще имате определена полза от всичко това.