Робърт Лъдлъм: Планът Холкрофт

Ала само на пръв поглед. Ако човек се вгледа, не можеше да не забележи суровите му, без да са груби, черти, издаващи решителност и непреклонност. Той сякаш не мигваше, въпреки силния вятър по перона. Вниманието му бе изцяло погълнато от седми вагон.

Американецът сигурно ще излезе от тази врата, предположи мъжът до стълба, но вече няма да е същият човек, който се е качил във влака преди малко. През последните няколко минути животът му се е променил така, както се случва на малцина по света. А това бе само началото — онова, което го очаква, бе трудно въобразимо. Затова е важно да се отбележи първата му спонтанна реакция. Дори повече от важно. Жизненоважно.

От високоговорителите се разнесе последното съобщение. В този момент на съседния коловоз тъкмо пристигаше влак от Лозана.

За няколко минути перонът ще бъде залят от туристи, прииждащи в Женева по същия начин, по който нетърпеливите провинциалисти от Северна Англия се изсипват на Чаринг крос 7 7 Една от най-оживените жп гари в централната част на Лондон. — Бел. прев. за кратка ваканцийка в Лондон, помисли си мъжът до стълба. Влакът от Лозана спря и започна да бълва пътници; перонът пак се задръсти от хора.

Неочаквано в коридора на седми вагон се открои фигурата на високия американец. Когато стигна до вратата, пътят му внезапно бе препречен от носач с багажи. При нормални обстоятелства това би предизвикало леко спречкване. Но за Холкрофт обстоятелствата не бяха нормални. Той не прояви ни най-малък признак на раздразнение — лицето му остана спокойно, погледът му просто регистрира изпречилото се препятствие без сянка от досада. Явно мислите му бяха заети с друго, нещо много по-важно бе обсебило съзнанието му. Това личеше и от начина, по който притискаше в юмрук кафявия плик до гърдите си.

Очевидно документът, подготвен преди цял един живот време, бе причината за неговото вцепенение. Той бе чудото, за което всички те — мъжът до стълба и неговите съмишленици, бяха чакали повече от тридесет години. И най-после го бяха дочакали!

Пътешествието в неизвестността бе започнало.

Холкрофт се гмурна в човешкия поток, който го понесе към вратата. Макар че непрекъснато го блъскаха отвсякъде, той изобщо не забелязваше навалицата и напредваше с разсеян невиждащ поглед.

Внезапно мъжът до стълба трепна. Дългогодишният му тренинг го бе научил да предусеща и да забелязва необичайното. Нещо бе привлякло зоркия му поглед — две лица рязко контрастираха на любопитните или изпълнените с радостно очакване физиономии. От тях се излъчваше враждебност.

Двамата мъже си пробиваха път през навалицата, без да откъсват очи от американеца. Те го следяха! Първият държеше дясната си ръка в джоба, а другият криеше лявата си ръка под ревера на разкопчания си балтон. Мъжът до стълба бе абсолютно сигурен, че двамата са въоръжени.

Той се отдръпна рязко от бетонната колона и се смеси с тълпата. Не биваше да губи нито секунда. Двамината бързо наближаваха Холкрофт. Вероятно се стремяха към плика — това бе единственото възможно обяснение. В такъв случай от Женева бе изтекла информация за чудото! Документът в кафявия плик просто нямаше цена. В сравнение с него животът на американеца бе толкова маловажен, че никой не би се поколебал да му го отнеме. Промъкващите се към Холкрофт типове щяха да го очистят заради плика, без да им мигне окото — все едно че отпъждат досадно насекомо от кюлче злато. И щяха да допуснат непоправима грешка, защото това, което те не знаеха, беше, че без сина на Хайнрих Клаузен чудото не можеше да стане.

Вече само няколко метра ги деляха от него. Мъжът с прошарените вежди се гмурна сред туристическите вълни, внезапно освирепял. Той помиташе всичко по пътя си, блъскаше безразборно хора и багажи. Когато се озова на една-две крачки от убиеца със скритата под балтона ръка, той на свой ред пъхна ръка в джоба си, стисна пистолета и изкрещя в лицето на нападателя:

— Du suchst Clausens Sohn! Das Genfe Dokument! 8 8 Ти търсиш сина на Клаузен! И Женевския документ! (нем.) — Бел. прев.

Убиецът беше стъпил с един крак на перона, между него и американеца имаше няколко души. Смаян от крясъците на непознатия, той светкавично се извърна встрани и се втренчи в него.

Навалицата притискаше отвсякъде двамата противници. Нападателят и защитникът се бяха изправили лице в лице на своята малка арена. Защитникът натисна спусъка на пистолета в джоба си веднъж, после втори път. Изстрелите едва се чуха през раздраната тъкан. Двата куршума спряха в тялото на предполагаемия нападател на Холкрофт, единият в коремната област, а другият по-нагоре, във врата. При първия мъжът се преви на две, а след втория отметна рязко глава назад и гърлото му зейна разкъсано.