Робърт Лъдлъм - Планът Холкрофт

От раната шурна толкова кръв, че оплиска лицата, дрехите и куфарите на всички наоколо. Тя продължи да се стича на струйки и направи по перона малки локвички. Разнесоха се ужасени писъци.

Защитникът внезапно усети как една ръка забива дълбоко пръсти в рамото му. Той бързо се обърна — беше вторият нападател, в ръката му блесна острието на ловджийски нож.

Явно е аматьор, помисли си защитникът, чиито светкавични реакции бяха резултат от многогодишна подготовка. Той ловко отскочи встрани като тореадор, изплъзващ се от рогата на бика, и хвана с лявата си ръка тази на нападателя над китката. Измъкна дясната ръка от джоба си и сграбчи пръстите, стискащи ножа. Изви китката надолу, притисна пръстите върху дръжката на ножа, разкъсвайки сухожилието. След това насочи острието диагонално нагоре между ребрата и сряза сърдечните артерии. От устата на жертвата се чу агонизиращо хриптене, сподавено от мигновено настъпилата смърт.

Суматохата прерасна в неудържим хаос. Кръвта наоколо и паниката на блъскащите се хора подсилваха още повече всеобщата истерия. Защитникът знаеше точно какво трябва да направи. Смаян и уплашен от кръвта по дрехите си, той се присъедини към полудялата тълпа, която се люшкаше насам-натам като подивяло стадо по бетонния перон на смъртта.

Профуча покрай американеца, чийто живот току-що беше спасил.

Холкрофт чу писъци. Те проникнаха смътно през замъгляващата взора и мислите му пелена, която го обгръщаше.

Той понечи да се обърне, но пощурялата тълпа просто не му позволи. Тя го помете по перона и го залепи за еднометровата циментова стена, която служеше за перило. Холкрофт се вкопчи в нея и погледна назад, ала пак не можа да разбере какво се бе случило — успя само да види човек, от чието гърло шуртеше кръв. Видя и още един, превит на две с изкривена в агония уста, а след това вече нищо не виждаше, защото човешките талази пак го повлякоха към бетонните перила.

Покрай него профуча някакъв мъж, който го блъсна. Холкрофт се обърна колкото да зърне две изплашени очи под дебели прошарени вежди.

Извършено бе престъпление. Вероятно това бе опит за грабеж, преминал в нападение и завършил с убийство. Дори и мирна Женева не бе застрахована вече от насилието, което отдавна властваше по дивите нюйоркски улици нощем или по бедните вити сокаци на Маракеш.

Ала на Ноъл и през ум не му мина за това — то просто не го засягаше. Други неща го вълнуваха. Мъглявата пелена пак го обгърна и смътно го наведе на мисълта, че животът му никога вече няма да бъде същият.

Той сграбчи плика по-здраво и се вля в обезумялата тълпа, която се блъскаше към вратите.

Огромният самолет прелетя над остров Кейп Бретън и леко се гмурна наляво, като намаляваше плавно височината и променяше посоката си. Курсът сега бе югозапад, към Халифакс и Бостън, а след това към Ню Йорк.

Повечето време Холкрофт прекара в горния салон, в единично кресло отдясно в западната част на самолета. Там му бе по-лесно да се съсредоточи и нямаше опасност някой любопитен съсед да надникне в документите, които той многократно бе препрочел открай докрай. Черното куфарче бе опряно на стената до него.

Първо започна с писмото на Хайнрих Клаузен, тази загадъчна и вездесъща личност. Самото то бе невероятен документ. Информацията в него бе толкова обезпокоителна, че Манфреди неслучайно бе изразил недвусмислено колективното желание на директорите на Голямата Женевска банка да бъде унищожено. В него най-подробно се описваха източниците на милионите, депозирани в Женева преди три десетилетия. Днес повечето от тях не ги грозеше съдебно преследване, защото те бяха крадци и убийци, крали от държавните фондове на правителство, оглавявано от крадци и убийци. Но други източници не бяха така неуязвими от съвременните закони. По време на войната Германия бе плячкосвала наред. Грабила беше както вътре в страната, така и извън нея. Несъгласните с официалната линия бяха обирани безцеремонно; покорените извън пределите на страната бяха безмилостно ограбвани. Ако спомените за тези грабежи се поразровеха, международният съд в Хага можеше да замрази фондовете за години наред в заплетени дела.

„Унищожете писмото — бе казал Манфреди в Женева. — То ви е необходимо само за да разберете защо е постъпил именно по този начин. Но методите му са твърде сложни и неразгадаеми. Някои ще се опитат да ви спрат. Могат да се появят и други крадци — става дума за стотици милиони.“