Робърт Джордан - Конан Великолепния

Тялото му се стовари с трясък върху стръмния покрив. И веднага започна да се плъзга надолу. Отчаяно разпери ръце и крака, за да забави падането, докато очите му трескаво търсеха нещо, за което да се хване, някоя малка издатина, която да го задържи. Неумолимо се свличаше надолу.

Нищо чудно, че на покрива няма пазач , помисли Конан, разгневен на себе си, че не си бе задал въпроса по-рано. Керемидите бяха хлъзгави като намазан с масло порцелан. Едва си пое дъх, когато стъпалата, а после и краката му увиснаха във въздуха. Неочаквано лявата му ръка хлътна в празно пространство от липсваща керемида. При опита да задържи тежкото си тяло керемидите се поразместиха и в тъмното надолу се посипаха отломки. После пръстите му напипаха дърво. Конвулсивно го стисна. С рязко извъртане на силните си мускулести рамене се повдигна малко, колкото да спре люлеенето на тялото си над потъналата в сянка бездна.

За първи път след скока издаде звук — задържаният въздух бавно изсвистя през стиснатите му зъби.

— Десет златни монети — промълви глухо Конан — не са достатъчни.

Неочаквано дървената подпора на покрива, за която се беше хванал, се счупи с трясък и той отново започна да пада. До този момент се беше старал да държи тялото си свито, но сега се протегна, вкопчи пръсти в ръба на фриза и се прилепи към алабастровата стена.

— Не са достатъчни — повтори запъхтян, след като мъчително си пое дъх. След всичко това съм готов да занеса проклетото нещо на Зино.

Но дори след тази категорична декларация знаеше, че няма да отиде при немедийския търговец на крадени вещи — беше дал дума.

В момента му беше ясно, че не е важно какво ще прави със смарагдовия бокал, а как при сегашното положение да опази кожата си невредима. На тази височина единственият път да проникне в къщата беше през широките едва колкото юмрук вентилационни шахти, защото горният етаж и мансардата се използваха за складове и помещения за прислугата и робите. Според Самарайдис там нямаше нужда от прозорци, а ако имаше такива, слугите и робите щяха по цял ден да висят по тях и да загрозяват хубавата му къща. По гладките алабастрови стени нямаше никакви корнизи и фризове. Нямаше и балкони над улицата. Покривът, от който беше скочил, сякаш се намираше в Султанапур, а покривът над него се криеше зад облаците. Остават , заключи унило увисналият на ръцете си младеж, само прозорците на третия етаж, а за да стъпя върху свода, не ми достига цяла педя.

Взел веднъж решение, не обичаше да си губи времето. Започна бавно да се придвижва по тесния корниз. Не се опита да достигне първите два сводести прозореца, защото от тях струеше светлина. Не можеше да рискува да срещне хора. Третият обаче беше тъмен.

Конан пое дълбоко дъх и се пусна, а тялото му леко обърса стената. Внимаваше да не се блъсне в нея и силата на удара да го запрати в бездната. Щом усети, че е точно над прозореца, той сви леко крака и се приготви да стъпи върху подпрозоречната дъска. Подметките му се удариха в камък, а дланите му се залепиха за касата. Нямаше сигурна опора. Гладката стена и дълбочината на прозореца не му позволяваха да се закрепи дори с ноктите на пръстите си. Разчиташе единствено на силата на ръцете си, за да не полети надолу към улицата.

С изпъкнали като въжета мускули, Конан се издърпа напред, докато успя да влезе в жилището на Самарайдис. Когато стъпи върху застлания с килим под, ръката му машинално стисна покритата с износена кожа дръжка на меча. Стаята беше тъмна, но очите му, привикнали към мрака, различаваха неясните форми на тапицирани столове. На стените бяха закачени гоблени. Въздъхна с леко облекчение. Не беше спалня, не беше изложен на риска да събуди заспалите и те да вдигнат тревога. И за първи път през тази изпълнена с опасности нощ той изпита увереност, че ще успее.

Все още обаче съществуваха проблеми. Колебаеше се дали най-трудният от тях е как да излезе от жилището, или как да се добере до целта. Къщата на Самарайдис беше построена около вътрешна градина. Там край фонтаните, търговецът на скъпоценности прекарваше по-голяма част от времето си. Стаята, в която държеше богатствата си, се намираше в приземния етаж, а единствената ѝ врата се отваряше откъм градината.

Лесно щеше да слезе от покрива до градината, а и Баратсис точно му беше описал местоположението на вратата към стаята със скъпоценности. Сега трябваше да мине през коридорите с риск да налети на прислугата или на стражите.