Дейвид Едингс - Последната битка

— Нали разбираш какво имах предвид като ти говорех за него? Сега трябва да ти е ясно защо бях толкова нервен, когато минавахме през Ктхол Мургос.

Крал Фулрах, който бе пристигнал от задната част на колоната, за да се присъедини към съвета, се изкашля нерешително и каза:

— Мога ли да направя едно предложение?

— С нетърпение очакваме практичната мъдрост на краля на сендарите — отвърна Кородулин с необичайна любезност.

— Колоната мурги не представлява сериозна заплаха, нали? — започна Фулрах.

— Всъщност не, ваше величество — потвърди генерал Варана. — Особено сега, когато знаем, че са там. Според нас това е някаква малка част, изпратена в помощ на тулите с цел да бъдат предразположени. Присъствието им в близост до нас вероятно е пълна случайност.

— Въпреки това не искам да се доближават толкова близо, че да могат да разпознаят корабите ми — твърдо заяви Анхег.

— Ще се погрижим за това, Анхег — успокои го Родар.

— Която и да е част от нашата армия може лесно да се справи с толкова лек противник — продължи Фулрах, — но от морална гледна точка няма ли да е по-добре, ако победата бъде присъдена на цялата армия?

— Не те разбирам, Фулрах — каза Анхег.

— Вместо да оставим сър Мандорален съвсем сам да унищожи тези хиляда мурги, нека подберем един отряд от всички части на армията, който да се разправи с тях. По този начин ще натрупаме известен опит в тактическото координиране, а войниците ще се почувстват горди. Една лесна победа сега ще укрепи духа им за тежките моменти, които ще последват в бъдеще.

— Фулрах, понякога наистина ме удивяваш! — възкликна Родар. — Проблемът ти е, че не изглеждаш толкова умен.

Частите, които трябваше да тръгнат на юг и да пресрещнат наближаващите мурги, бяха избрани с жребий, отново по предложение на крал Фулрах.

— Така в армията няма да се породят подозрения, че това е някакъв елитен отряд — отбеляза той.

Когато основната колона тръгна отново към река Марду, миниатюрната армия, предвождана от Барак, Хетар и Мандорален, се отправи на юг.

— Нали ще се справят? — попита Се’недра нервно, докато ги гледаше как се смаляват по пътя си към планинската верига на юг.

— Естествено, скъпа — уверено отвърна Поулгара.

Въпреки това принцесата не спа тази нощ. За първи път войни от нейната армия щяха да влязат в истински бой. Тя се въртя будна в леглото през цялата нощ, представяйки си какви ли не страхотии.

Малко преди пладне на следващия ден специалният отряд се завърна. Имаше превързани войници, няколко седла бяха празни, но на всяко лице грееше победоносно изражение.

— Много хубава малка битка — докладва Барак доволно усмихнат. — Хванахме ги точно преди изгрев слънце. Изобщо не разбраха какво ги удари.

Генерал Варана, който бе придружил отряда, бе малко по-точен в разказа си пред събралите се крале.

— Общата тактика беше спазена почти според плановете ни — започна той. — В началото астурианските стрелци обсипаха колоната с дъжд от стрели, след това пехотните части заеха позиция на върха на един дълъг склон. Разпределихме равномерно по целия фронт легионери, драсниански копиеносци, сендари и частите от Арендия, а зад тях останаха стрелците, които да продължат да затрудняват врага. Както и очаквахме, мургите нападнаха. В този миг череките и риванците заеха позиции зад тях, а алгарите започнаха да ги притискат по фланговете. Когато атаката на мургите отслабна, беше ред на мимбратските рицари да нападат.

— Беше направо великолепно! — възкликна Лелдорин с блеснали очи. Рамото на младия астурианец беше превързано, но той явно бе забравил за това и ръкомахаше разпалено. — Точно когато мургите бяха напълно объркани, се чу тътен и рицарите се появиха иззад хълма с вдигнати копия и развети знамена. Заляха мургите като вълна от стомана, а копитата на конете тресяха земята. В последния миг наведоха копията. Все едно се разби вълна. Прегазиха мургите и дори не намалиха ход! Яздеха през тях, като че ли там нямаше никой! Направо ги смазаха, а след това се намесихме ние, за да ги довършим. Беше славно!

— Той е лош като Мандорален, нали? — сподели Барак с Хетар.

— Мисля, че това им е в кръвта — беше изводът на Хетар.

— Успя ли някой да избяга? — запита Анхег.

Злостната усмивка на Барак беше многозначителна.

— След като се стъмни, чухме как някои се опитват да се промъкнат и да избягат. Тогава Релг и неговите улгоси отидоха да доразчистят. Не се притеснявай, Анхег. Никой няма да докладва на Таур Ургас.