Дейвид Едингс - Последната битка

— Спрете колоната, полковник — каза Поулгара на сендарския баронет. — По този въпрос можем да разчитаме на преценката на Фулрах. А ти недей да бъдеш толкова раздразнителен! — смъмри тя краля на Черек.

— Ще се сваря жив, Поулгара! — оплака се той.

— Опитай се да походиш пеш няколко мили — мило го посъветва тя. — Така ще получиш известна представа какво им е на пехотинците.

Анхег се смръщи, но не отвърна нищо.

Когато колоната спря, принцеса Се’недра дръпна юздите на потния си кон. Принцесата почти не говореше след случая с Адара. Ужасното чувство на вина за почти смъртоносното раняване на приятелката й я потискаше неимоверно и тя се затвори като в черупка — нещо изключително необичайно за нея. Тя свали сламената шапка, която й беше направил един пленник тул в крепостта и се вгледа в яркосиньото небе.

— Сложи си шапката, Се’недра. Не искам да получиш слънчев удар — каза Поулгара.

Се’недра покорно си сложи шапката, после посочи една малка точица високо в небето и каза:

— Той се връща.

— Ще ме извините ли? — каза генерал Варана и обърна коня си, за да се отдалечи.

— Това е нелепо, Варана — каза Родар. — Защо толкова упорито отказваш да признаеш, че той може да прави неща, в които не искаш да повярваш?

— Въпрос на принцип, ваше величество — отговори генералът. — Толнедранците не вярват във вълшебства. Аз съм от Толнедра, следователно не мога да приема, че съществуват. — Той се поколеба и добави: — Но трябва да призная, че неговата информация е учудващо точна, независимо как я получава.

От небето като камък се спусна голям ястреб и в последния миг разпери криле и кацна на земята пред тях.

Генерал Варана решително се обърна с гръб и се вгледа с интерес в безличния хълм, отдалечен на около пет мили.

Ястребът започна да губи облика си и да се променя още докато сгъваше криле.

— Пак ли спирате? — ядосано попита Белдин.

— Войската трябва да почине, вуйчо — отвърна Поулгара.

— Това не е неделна разходка, Поул. — възрази Белдин и започна да се чеше под мишницата и да псува.

— Какво ти е? — попита загрижено Поулгара.

— Кокошинки — изсумтя той.

— Откъде ги пипна?!

— Посетих някои птици да ги питам дали не са забелязали нещо. Май ги хванах в гнездото на лешоядите.

— Бил си при лешоядите?

— Не са чак толкова лоши, Поул. Освен това изпълняват важна работа в природата, а малките им са много сладки. Лешоядката попаднала на умрял кон на двадесет левги южно оттук. Отидох да погледна. Насам идва колона мурги.

— Колко са? — бързо запита генерал Варана, все още с гръб към тях.

— Около хиляда. Напредват бързо. Вероятно ще пресекат пътя ви утре сутринта.

— Няма какво толкова да се притесняваме от хиляда ангарака — каза крал Родар намръщено. — Не и от толкова малка армия. Но какъв смисъл има да жертваш хиляда души? Какво иска да постигне Таур Ургас? — Той се обърна към Хетар. — Можеш ли да препуснеш напред и да помолиш Кородулин, Мандорален и баронът да се присъединят към нас? Мисля, че трябва да съберем съвета.

Хетар кимна и пришпори коня си напред към проблясващите доспехи на мимбратските рицари в началото на колоната.

— Имаше ли и кролими с мургите, вуйчо? — попита Поулгара гърбушкото.

— Нямаше, освен ако не са се били скрили. Все пак не се застоях много. Не исках да се издам.

Генерал Варана изведнъж реши да престане да изучава отсрещните хълмове и обърна коня си, за да се присъедини към тях.

— Според мен вариант едно е, че колоната мурги е жест от страна на Таур Ургас. Той може би иска да благоразположи крал Гедел, и тъй като малореанците няма да напуснат Тул Зелик, той ще иска да извлече някаква полза, след като е изпратил малко войска да защитава от нас тулските градове и села.

— Това звучи логично, Родар — съгласи се Анхег.

— Може би… — замислено каза Родар. — Таур Ургас обаче не мисли логично.

Крал Кородулин, Мандорален и баронът на Воу Ебор пристигнаха с шум и трясък. Стоманените им доспехи проблясваха на слънцето. И тримата бяха зачервени и изглеждаха омаломощени от жегата.

— Как издържате всичко това? — поинтересува се крал Родар.

— Навик, ваше величество — отвърна Кородулин. — Бронята наистина създава известно неудобство, но ние сме свикнали да го понасяме.

Генерал Варана им описа набързо ситуацията.

Мандорален сви рамене и заяви:

— Това не е проблем. Ще взема няколко дузини от моите хора и ще премахнем заплахата от юг.

Барак погледна крал Анхег и каза: