Дейвид Едингс - Последната битка

— Как могат да живеят така? — избухна принцесата пред лейди Поулгара, когато се върнаха в палатката, издигната зад стените. — Защо не въстанат и не изхвърлят кролимите от страната си?

— Кой точно ще поведе този бунт, Се’недра? — попита Поулгара спокойно. — Тулите знаят, че кролимите могат да надникнат в мозъка им и да прочетат мислите им. Те знаят, че ако на някой му мине през ума да се противопостави, ще се озове на жертвеника още в същия момент.

— Но животът им е направо ужасен — възрази Се’недра.

— Може би ние ще успеем да го променим — каза Поулгара. — Всъщност това, което правим, не е само за благоденствието на Запада. То е и за доброто на ангараките. Ако победим, те ще бъдат освободени от кролимите. В началото няма да са ни благодарни, но много скоро ще започнат да харесват новия си живот.

— Защо да не са ни благодарни?

— Защото, ако победим, ще сме убили техния бог.

— Но Торак е чудовище!

— Да, но все пак е техен бог — отвърна Поулгара. — Да загубиш своя бог е доста мъчително и болезнено. Можеш да попиташ улгосите какво означава да живееш без бог. Изминали са пет хиляди години преди УЛ да се съгласи да стане техен бог, и те все още помнят какво е било преди това.

— Ще победим, нали? — попита изведнъж Се’недра и всичките й страхове изплуваха на повърхността.

— Не знам, Се’недра — отвърна тихо Поулгара. — Никой не знае, нито Белдин, нито аз, нито дори Алдур. Но бихме могли да опитаме.

— Какво ще стане, ако загубим? — попита принцесата със страх.

— Ще бъдем поробени точно по същия начин като тулите — отвърна кротко Поулгара. — Торак ще стане крал и бог на земята. Останалите богове ще бъдат изгонени завинаги и кролимите ще правят с нас каквото поискат.

— Няма да живея в такъв свят — заяви Се’недра.

— Никой няма да иска да живее.

— Виждала ли си някога Торак? — попита внезапно принцесата.

Поулгара кимна.

— Веднъж или два пъти. За последен път го видях във Воу Мимбре, малко преди двубоя с Бранд.

— Как изглежда?

— Той е бог. Силата на ума му е всепоглъщаща. Когато ти говори, трябва да го слушаш, и когато ти нарежда, трябва да му се подчиняваш.

— Не и ти, предполагам.

— Ти просто не разбираш тези неща, скъпа.

Лицето на Поулгара стана мрачно, бляскавите й очи станаха далечни като луната. Сякаш без да мисли, тя протегна ръка, придърпа Задача в скута си и го прегърна. Както обикновено, детето протегна ръка, докосна белия кичур на челото й и се усмихна.

— Гласът му звучи заповедно и никой не е в състояние да му се противопостави — продължи тя. — Ти знаеш, че е зъл и жесток, но когато ти заговори, волята ти се разбива и се превръщаш в безсилен и страхлив човек.

— Но ти не се страхуваше, нали?

— Пак не разбираш. Страхувах се, естествено. Всички се страхувахме, дори баща ми. Моли се никога да не го срещаш. Той не е красив кролим като Чамдар или подъл магьосник като Ктучик. Той е бог. Торак е ужасно обезобразен, а някога е бил красив. Нещо, което той е искал, му е било отказано и това го е подлудило. Неговата лудост е различна от тази на Таур Ургас, който независимо от всичко е човешко същество. Лудостта на Торак е лудост на бог, който може да осъществи много от желанията си. Само Кълбото може да му устои. Аз бих могла да издържа известно време, но ако насочи всичката си сила срещу мен, ще трябва да отстъпя и да му дам това, което желае, а то е направо ужасно.

— Не разбирам, лейди Поулгара.

Лелята на Гарион погледна тъжно малката принцеса.

— Не би могла, скъпа — каза тя. — Става дума за част от миналото, което толнедранското общество предпочита да забрави. Седни и ще се опитам да ти обясня.

Принцесата се отпусна на грубата пейка. Поулгара беше в странно настроение, беше тиха, дори замислена. Обгърна с ръце Задача, притисна го към себе си и допря буза до русите му къдрици.

— Има две пророчества, Се’недра — започна тя с плътния си глас, — но наближава времето, когато ще остане само едното. Всичко, което е било, е и ще бъде, ще се превърне в част от него. Всеки човек — мъж, жена, дете — има две възможни съдби. За някои разликата не е чак толкова голяма, но за мен е огромна.

— Какво искаш да кажеш?

— В пророчеството, на което служим — това, което ни доведе тук — аз съм Поулгара, дъщеря на Белгарат й пазителка на Белгарион.

— А в другото?

— В другото съм невестата на Торак.

Се’недра остана без дъх.

— Разбираш ли сега защо се страхувам? — продължи Поулгара. — Изпитвам ужас от Торак още от мига, в който баща ми ми обясни това. Тогава не бях по-голяма от теб. Не се страхувам толкова за себе си, а за това, което ще последва, ако се поддам на волята на Торак. Тогава пророчеството, на което служим, ще загуби битката. Торак ще победи не само мен, а цялото човечество. Във Воу Мимбре той ме повика и аз усетих отвратителното желание да изтичам при него. Тогава устоях, но никога в живота си не съм правила нещо толкова трудно. Моят отказ доведе до двубоя му с Бранд и само в него силата на Кълбото можеше да се противопостави на Торак. Баща ми заложи на силата на моята воля. Старият вълк понякога е голям комарджия.