Дейвид Едингс - Последната битка

— Успокой се, почитаеми Гродег — каза кралицата, внезапно убедена, че животът на разярения жрец зависи не само от думите й, но и от тона й. Беше уверена, че и при най-малкото трепване Мерел ще даде знак и Торвик ще забие широкото острие в гърба на Гродег.

— Искам да останем насаме — повтори Гродег упорито.

— Не.

— Не? — изкрещя той невярващо.

— Чу ме, Гродег — каза тя. — И престани да крещиш. Чувам прекрасно.

Той се втренчи в нея за момент, после бързо се съвзе и попита:

— Защо всички мои хора са били арестувани?

— Не са арестувани — отговори кралицата. — Просто се записаха като доброволци, за да се присъединят към флотата на съпруга ми.

— Това е смешно! — изсумтя той.

— Мисля, че ще е по-добре да подбираш по-внимателно думите си, Гродег — каза Мерел. — Наглостта ти изчерпва търпението на кралицата.

— Наглост? — възкликна той. — Как смееш да ми говориш по този начин? — Той изгледа кралицата и гръмко каза: — Настоявам на лична аудиенция.

Гласът, който преди винаги я беше сплашвал, внезапно раздразни Ислена. Тя се опитваше да спаси живота на този идиот, а той продължаваше да й крещи.

— Гродег — каза тя с необичайна ледена нотка. — Ако ми извикаш още веднъж, ще ти запуша устата.

Очите му се разшириха от изненада.

— Няма какво да обсъждаме насаме — продължи кралицата. — Това, което остава, е да получиш инструкциите ми, които трябва да съблюдаваш безпрекословно. Според нашето решение ти ще се отправиш към пристанището, където ще се качиш на кораба, който изчаква, за да ви отведе до Алгария. Там ще се присъедините към силите на Черек в кампанията срещу ангараките.

— Отказвам! — отвърна язвително Гродег.

— Помисли внимателно, Гродег — измърка Мерел. — Кралицата ти отправи кралска заповед. Отказът може да бъде счетен за измяна.

— Аз съм висшият жрец на Белар — опита се да протестира Гродег, като очевидно изпитваше голяма трудност да говори по-тихо. — Няма да посмеете да ме натоварите на кораба като селянин, повикан на задължителна военна служба.

— Така ли мисли висшият жрец на Белар? — каза Торвик с измамно тих глас.

После наведе копието си, извади от торбичката на колана си брус и започна да точи и без това острото като бръснач острие. Звукът произведе моментален ефект върху Гродег.

— Ще отидеш на пристанището, Гродег — каза Ислена, — и ще се качиш на кораба. Ако не го направиш, ще се озовеш в тъмницата, където ще правиш компания на плъховете до завръщането на съпруга ми. Можеш да избираш: при Анхег или при плъховете. Решавай бързо. Започваш да ме отегчаваш. Направо ме отвращаваш.

Кралица Порен беше в детската стая и хранеше бебето си. От уважение към личността на кралицата тя не беше шпионирана докато кърмеше, обаче не беше сама. Джавълин, слабият началник на драснианската разузнавателна служба беше при нея. Беше облечен в слугинска рокля, а на главата си носеше боне. Изглеждаше изненадващо женствен в тези дрехи, които носеше без никаква следа от неудобство.

— Толкова много поклонници на култа ли има в разузнавателната служба? — попита кралицата малко слисана.

Джавълин, който седеше с гръб към нея, кимна.

— Страхувам се, че да, ваше величество. Трябваше да бъдем по-бдителни, но бяхме заети с други неща.

Порен се позамисли, докато люлееше сучещото бебе.

— Ислена действа вече, нали? — попита тя.

— Това е вестта, която получих тази сутрин — отговори Джавълин. — Гродег вече пътува към устието на река Алдур, а хората на кралицата бродят из околностите и прибират всеки член на култа.

— Ще ни навреди ли, ако изтласкаме тези хора от Боктор?

— Можем да се справим, ваше величество — увери я Джавълин. — Може би ще се наложи да ускорим дипломирането на сегашния клас в академията и да прекъснем практиката им, но ще се справим.

— Много добре тогава, Джавълин — реши Порен. — Натоварете всички и ги изведете извън страната. Открийте всички членове на култа и ги разпръснете. Искам да бъдат изпратени на най-мизерните служби, който можете да измислите, и не искам да са на по-малко от петдесет левги един от друг. Не приемам никакви извинения, внезапни болести и никакви оставки. Дайте на всеки един работа и се погрижете да я върши. Искам всички поклонници на култа да напуснат Боктор до свечеряване.

— Това ще бъде удоволствие за мен, Порен — каза Джавълин. — О, онзи надракски търговец се е върнал от Яр Надрак и пак иска да говори с вас за пасажа на сьомгата. Изглежда, проявява траен интерес към риболова.