Дейвид Едингс - Последната битка

Генералната свита беше пред масово напускане. В по-голямата си част това бяха мъже на напреднала възраст, които трябваше да придружават императора до върха на кулата всяка сутрин, което означаваше дълго изнурително катерене. Всички те опитаха по различно време да обяснят на дребния мъж с голям нос, че могат да виждат също толкова добре и от земята, но Ран Боруни не им обърна внимание.

— Морин, той ни убива — оплака се горчиво един едър генерал на императорския шамбелан. — По скоро бих отишъл на война, отколкото да изкачвам тази стълба по четири пъти на ден.

— Премести драснианските копиеносци четири крачки наляво — извика високо сержантът от върха на кулата и една дузина мъже на земята започнаха да пренареждат малките оловни фигури.

— Всички трябва да работим според нарежданията на нашия император — отговори философски лорд Морин.

— Не ви виждам да изкачвате стълбата — обвини го генералът.

— Императорът е избрал друга работа за мен — каза Морин доста самодоволно.

Същата вечер изтощеният дребен император се отпусна в леглото си.

— Много е вълнуващо, Морин — промърмори той сънливо, като стискаше до гърдите си украсената с кадифе кутия, в която имаше златни фигури, представляващи Се’недра, Родар и останалите предводители на армията. — Но е и доста изморително.

— Да, ваше величество.

— Непрекъснато има толкова много неща, които трябва да свърша…

— Това е същността на командването, ваше величество — отбеляза Морин.

Но императорът вече спеше.

Лорд Морин взе кутията от ръцете му, внимателно придърпа завивките около раменете на спящия мъж и каза нежно:

— Спи, Ран Боруни. Утре пак ще си играеш на войници.

Евнухът Сади напусна двореца в Стис Тор през тайната врата зад жилищата на робите, която излизаше на запуснатата задна улица, спускаща се към пристанището. Беше изчакал да престане проливният следобеден дъжд и се беше преоблякъл в дрипаво облекло на докер. Придружаваше го едноокият отровител Айсус, също предрешен. Мерките за безопасност на Сади бяха обичайни — освен избора на Айсус за придружител. Отровителят не беше член на кралската стража или личната охрана на Сади, но благоприличието беше последната грижа при тази следобедна акция. Айсус беше неподкупен и беше известен с непоколебимата си лоялност към този, който в момента му плаща.

Двамата минаха по измитата от дъжда улица, влязоха в един бордей, посещаван от бедняци, и си проправиха път през шумната кръчма към лабиринта на спалните в дъното, където се осигуряваха други забавления. В края на гнусния вонящ коридор една слаба жена, чийто ръце бяха покрити от китките до лактите с евтини гривни, посочи, без да пророни нито дума, една белязана врата, после се обърна и изчезна в друга.

Зад вратата имаше мръсна стая с легло, на което лежаха два комплекта облекло, вмирисани на сол и катран. На пода стояха две големи халби топла бира. Без да проронят дума, Сади и Айсус се преоблякоха. После Айсус извади две перуки и два комплекта изкуствени мустаци изпод изцапаната възглавница.

— Как могат да пият това? — попита Сади, като помириса едната халба и сбръчка нос.

Айсус сви рамене.

— Алорните имат странен вкус. В края на краищата не си длъжен да я пиеш, Сади. Напръскай дрехите си с нея. Драснианските моряци разливат много бира, когато търсят развлечения. Как изглеждам?

Сади го стрелна с бърз поглед и отговори:

— Смешно. Всъщност коса и брада не ти отиват, Айсус.

Айсус се усмихна.

— И твоите изглеждат съвсем не на място. — Той сви рамене и внимателно разля бира по предницата на напръсканата с катран туника. — Предполагам, че изглеждаме като драснианци или поне миришем като тях. Закрепи брадата си малко по-здраво и да тръгваме преди да е спрял дъждът.

— През задната врата ли ще излезем?

Айсус поклати глава.

— Ако някой ни преследва, ще наблюдава точно нея. Ще си тръгнем като драсниански моряци.

— Как по-точно?

— Споразумях се да бъдем изгонени.

Сади никога в живота си не беше гонен отникъде, така че преживелицата не му се стори особено вълнуваща. Двамата плещести главорези, които безцеремонно ги изхвърлиха на улицата, се отнесоха малко грубо към тях и Сади получи няколко драскотини и ожулвания.

Айсус се олюля и започна да сипе проклятия към затворената врата, след това залитна и изтегли Сади от калта. Заедно се заклатиха като пияни по улицата към драснианската територия. Двамата мъже, които стояха пред входа, когато ги изхвърлиха от кръчмата, не се помръднаха, за да ги проследят.