Дейвид Едингс - Последната битка

— Но родословието му не е умряло с него — изтъкна Релдеген. — Нейно височество е негова потомка и клетвата ни за вярност е все още в сила.

Кралицата изгледа първо единия, след това другия.

— Умолявам ви — каза тя, — поправете ме, ако съм разбрала грешно думите ви. Означава ли това, което току-що чух, че Арендия е била разделена в продължение на половин хилядолетие от някакви древни правила?

Релдеген сви устни замислено.

— Да, ваше височество, изглежда, това е същността на проблема.

— Петстотин години кръвопролития и борби заради технически подробности?

Граф Релдеген я погледна с безпомощно недоумение, после се усмихна и каза лукаво:

— Това е съвсем по арендски, нали?

Старият барон на Воу Серин го стрелна с бърз поглед, след това и той започна да се хили.

— Умолявам ви, милорд Релдеген, заключете това откритие в сърцето си, за да не станем всички предмет на всеобщ смях. Нека не засилваме подозрението, че жалката ни глупост е най-типичната ни черта.

— Защо този абсурд не беше открит по-рано? — попита Маясерана.

Граф Релдеген сви тъжно рамене.

— Предполагам, защото астурианците и мимбратите не си говорят, ваше височество. Винаги сме предпочитали да се сбием.

— Ясно — каза кралицата твърдо. — Какво се изисква за да се оправи тази противна бъркотия?

Граф Релдеген се вгледа в барона, после каза:

— Вероятно прокламация.

Старият мъж кимна замислено.

— Нейно величество може да ви освободи от предишната ви клетва. Не е обичайна практика, но има прецеденти.

— И всички да се закълнем във вярност пред нея като кралица да Арендия?

— Да, това, изглежда, ще задоволи всички изисквания за честност и коректност.

— Но аз съм си същият човек, нали? — отбеляза кралицата.

— Технически не сте, ваше величество — обясни баронът. — Херцогинята на Астурия и кралицата на Арендия са отделни същества. В действителност вие сте две личности в едно тяло.

— Това е още по-объркано, господа — отбеляза Маясерана.

— Вероятно по тази причина никой не го е забелязал по-рано, ваше височество — каза Релдеген. — И двамата, вие и съпругът ви, имате по две титли и по две отделни формални самоличности.

Усмихна се бързо, после лицето му стана сериозно и той прибави:

— Това няма да промени нещата толкова бързо, ваше височество. Разногласията между Мимбре и Астурия са толкова дълбоко вкоренени, че ще трябва да се сменят поколения преди да се изличат.

— Ще се закълнете ли в преданост на съпруга ми? — попита кралицата.

— Като крал на Арендия, да, като херцог на Мимбре — никога.

— Като за начало е добре, милорд. Нека тогава се занимаем с тази прокламация. Нека с мастило и с пергамент да превържем зейналата рана на горката Арендия.

Ран Боруни XXIII-ти бе прекарал почти целия си живот в императорския дворец в Тол Хонет. Редките му пътувания до главните градове на Толнедра в по-голямата си част бяха в затворени карети. Беше самата истина, че Ран Боруни никога не беше изминавал пеша и една миля в живота си, а човек, който никога не е вървял една миля, няма реална представа за разстоянията. От самото начало съветниците му изгубиха надежда, че това може да се промени.

Предложението, което най-после разреши трудността, дойде от твърде изненадващ източник: от един възпитател на име Джийбърс, който едва се беше измъкнал от затвора миналото лято. Сега маестро Джийбърс правеше всичко колебливо. Сблъсъкът му с императорското недоволство бе потушил завинаги надутото самочувствие, което някога помрачаваше характера му. Някои негови познати с изненада откриваха, че вече дори харесват оплешивяващия мършав мъж.

Маестро Джийбърс беше изтъкнал, че императорът би могъл да разбере за какво става въпрос само ако види нещата в действителност. Като всички много добри идеи, които се появяваха от време на време в Толнедра, тази веднага излезе извън контрол. Цял акър императорски земи беше превърнат в точно копие на пограничния регион на източна Алгария и противоположните пространства на Мишрак ак Тул. За да се даде цялостна перспектива, в операцията бяха въвлечени няколко оловни фигурки, големи по един пръст.

Ран Боруни веднага заяви, че би искал да има повече оловни фигурки, за да си представи ситуацията по-картинно, и така в Тол Хонет се роди нова индустрия. До вечерта оловото стана дефицитно.

За да вижда по-добре полето, императорът всяка сутрин се изкачваше на високата трийсет стъпки кула, изградена специално за целта. Оттук, с помощта на един гръмогласен сержант от императорската стража, Ран Боруни разгръщаше пряко подчинените си полкове пехота и конница в точно съответствие с последните съобщения от Алгария.