Дейвид Едингс - Последната битка

Мерел обаче беше доста по-взискателна. Планът, разработен от дребничката кралица на Драсния, беше добър, но страдаше от един недостатък — нямаше достатъчно мъже, които да го доведат до успешен край. Съпругата на Барак обаче беше открила надежден съюзник и го беше въвела в кръга на кралицата. Една група мъже не бяха заминали с Анхег до Алгария — главно защото не бяха от най-добрите моряци. Под влияние на Мерел у кралицата на Черек внезапно се появи непреодолима страст към лова. В гората, далеч от любопитните уши, бяха обсъдени всички детайли на планирания удар.

— Когато убиваш змия, първо отрязваш главата й — изтъкна ловецът Торвик, докато тримата с Мерел и Ислена седяха на една горска поляна, а хората му се щураха из гората, за да приберат дивеча. Уловът щеше да увери всички в двореца, че Ислена е прекарала един доста тежък ден.

— Не се постига много, ако просто режеш парчета от опашката — продължи широкоплещестият ловец. — Всъщност култът на Мечката не е съсредоточен само на едно място. С малко късмет можем да ударим всички важни членове, пребиваващи във Вал Алорн, с един замах. Това би трябвало да разгневи достатъчно змията, за да я принуди да си подаде главата. После ще е много лесно да я отсечем.

Използваната от Торвик терминология накара кралицата да потръпне. Тя не беше съвсем сигурна, че прошареният лесничей говори символично.

Сега всичко беше приключило. Торвик и ловците му се бяха промъкнали тихо през тъмните улици на Вал Алорн през нощта, прибраха спящите членове на култа на Мечката и ги отведоха на малки групи до пристанището. След това ги заключиха в трюмовете на чакащите кораби. Поради дългогодишния си опит ловците бяха изключително прецизни при подбирането на плячката. До сутринта единствените членове на култа на Мечката, останали в града, бяха висшият жрец на Белар и десетина по-низши жреци, които пък бяха заключени в храма.

Кралица Ислена седеше на трона, пребледняла и разтреперана. Носеше лилавата си рокля и златната корона и държеше скиптър — този атрибут на властта имаше подходящо тегло и евентуално можеше да се използва като оръжие. А Ислена беше уверена, че критичният момент се кани да я връхлети.

— Ти си виновна за всичко, Мерел — обвини тя русата си приятелка. — Ако беше оставила нещата да следват своя естествен ход, нямаше да се озовем в тази бъркотия.

— А по всяка вероятност в още по-голяма — отговори Мерел равнодушно. — Стегни се, Ислена. Стореното е сторено, не можеш да го върнеш назад.

— Гродег ме ужасява — избърбори Ислена.

— Той няма да е въоръжен. Не може да те нарани.

— Аз съм просто една слаба жена — потръпна Ислена. — Ще се разкрещи с ужасния си глас и ще се разтреперя.

— Не бъди толкова страхлива, Ислена, — озъби се Мерел. — Точно тази твоя предпазливост доведе Черек до това бедствие. Всеки път, когато Гродег ти повишеше тон, ти му даваше всичко, което поиска, само защото се страхуваш от подобен тон. Дете ли си? Толкова много ли те плашат крясъците?

— Самозабравяш се, Мерел — разгневи се внезапно Ислена. — В края на краищата аз съм кралица.

— Тогава, за бога, бъди кралица. Престани да се държиш като някаква изплашена прислужничка. Седни на трона и се изправи все едно че имаш желязо в гръбнака… и разтъркай бузите си. Бледа си като платно.

Лицето на Мерел стана сериозно.

— Чуй ме, Ислена — каза тя. — Ако забележа и най-малкия намек, че започваш да се поддаваш, ще накарам Торвик да забие копието си в Гродег направо тук, в тронната зала.

— Няма да го направиш — възкликна Ислена. — Не можеш да убиеш жрец.

— Той е човек като всички останали — заяви Мерел рязко. — Ако забиеш копие в корема му, ще умре.

— Дори Анхег не би посмял да стори такова нещо.

— Аз не съм Анхег.

— Ще бъдеш прокълната.

— Не се страхувам от проклятия.

Торвик влезе в тронната зала, като небрежно стискаше в ръка огромно копие за глигани.

— Идва — съобщи той лаконично.

— О, боже! — потръпна Ислена.

— Престани! — озъби й се Мерел.

Гродег влезе в тронната зала. Беше почервенял от гняв. Бялата му роба беше намачкана, като че ли я беше наметнал набързо, а бялата му коса и брадата му бяха разрошени.

— Ще говоря насаме с кралицата! — заяви той още от вратата.

— Това ще реши кралицата, а не ти, Гродег — уведоми го хладно Мерел.

— От името на кралската власт ли говори съпругата на графа на Трелхайм? — обърна се Гродег към Ислена.

Кралицата трепна, после погледна Торвик, който стоеше точно до високия жрец. Копието, което стискаше в ръката си, й се стори ужасно дълго.