Дейвид Едингс - Последната битка

Щом навлязоха в драснианската територия, Айсус пое бързо към къщата на Дроблек, драснианския пристанищен началник. Пуснаха ги веднага и ги заведоха до слабо осветена, но уютна стая, където извънредно дебелият Дроблек седеше и се потеше. С него беше граф Мелгон, аристократичният посланик на Толнедра.

— Доста оригинално облекло за главния евнух на Салмисра — отбеляза граф Мелгон, щом Сади свали перуката и изкуствените си мустаци.

— Само за заблуда — отговори Сади. — Не исках точно тази среща да стане общо достояние.

— Може ли да му се има доверие? — попита Дроблек, като посочи Айсус.

Изражението на Сади стана причудливо.

— Може ли да ти се има доверие, Айсус? — попита той.

— Платил си ми до края на месеца — сви рамене Айсус. — След това ще видим. Може да получа по-добро предложение.

— Виждате ли? — каза Сади на двамата мъже. — Може да му се вярва до края на месеца, колкото и на всеки друг в Стис Тор. Забелязал съм нещо за Айсус — той е обикновен, не много сложен човек. Подкупиш ли го, остава си подкупен завинаги. Нещо като професионална етика.

Дроблек изсумтя кисело.

— Мислиш ли, че можем да преминем към съществената част? Защо трябваше да преминеш през всички тези неприятности, за да уредиш срещата? Защо просто не ни привика в двореца?

— Скъпи ми Дроблек — промърмори Сади. — Знаеш, че дворецът гъмжи от интриги. Бих предпочел това, което става между нас, да остане повече или по-малко поверително. Става дума за нещо съвсем просто. Пратеникът на Таур Ургас ми направи предложение.

Двамата го наблюдаваха без никакъв признак на изненада.

— Разбирам, че вече сте известени.

— Не ни подценявай, Сади — каза граф Мелгон.

— В момента водя преговори с новия посланик от Рак Госка — спомена Сади.

— Това не е ли третият посланик за това лято? — попита Мелгон.

Сади кимна.

— Изглежда, мургите са особено податливи към определени маларии, които изобилстват в тресавищата.

— Забелязахме това — каза Дроблек сухо. — Каква е прогнозата ти за продължителността на доброто здравословно състояние на сегашния посланик?

— Не вярвам да е с по-голям имунитет от съотечествениците си. Вече започна да чувства известно неразположение.

— Може би ще бъде късметлия и ще оцелее — предположи Дроблек.

— Не е много вероятно — каза Айсус с грозна усмивка.

— Склонността на мургските посланици да умират неочаквано успя да проточи преговорите — продължи Сади. — Бих искал, господа, да осведомите крал Родар и император Ран Боруни, че тези отлагания вероятно ще продължат.

— Защо? — попита Дроблек.

— Искам те да разберат и оценят усилията ми в настоящата кампания срещу ангаракските кралства.

— Толнедра не участва в тази кампания — заяви Мелгон бързо.

— Разбира се — усмихна се Сади.

— Колко далече възнамеряваш да стигнеш, Сади? — попита Дроблек любопитно.

— Зависи от това кой побеждава във всеки момент — отговори Сади изискано. — Ако кампанията на риванската кралица на изток започне да изпада в затруднения, подозирам, че епидемията ще утихне и мургските пратеници ще престанат да умират толкова бързо. В такъв случай ще трябва да се приспособя към Таур Ургас.

— Не намираш ли, че това е долно, Сади? — попита Дроблек язвително.

— Ние сме долни хора, Дроблек — сви рамене Сади. — Но оцеляваме. Това е посредническо умение за слаба нация, която стои между две основни сили. Кажи на Родар и Ран Боруни, че ще избягвам мургите, докато нещата се развиват в тяхна полза. Искам и двамата да са наясно със задълженията си към мен.

— Ще ги уведомиш ли, когато се наканиш да промениш позицията си? — попита Мелгон.

— Разбира се, че не — отговори Сади. — Аз съм порочен, Мелгон. Не съм глупак.

— Ти не действаш като съюзник, Сади — каза Дроблек.

— Никога не съм се и преструвал на такъв. Грижа се за себе си. В момента моите и вашите интереси случайно съвпадат, това е всичко. Но все пак очаквам да запомнят помощта ми.

— Опитваш се да играеш двойна игра, Сади — обвини го Дроблек направо.

— Знам — усмихна се Сади. — Отвратително, нали?

Черекската кралица Ислена беше в абсолютна паника.

Този път Мерел бе отишла твърде далеч. Съветът, който бяха получили от Порен, изглеждаше съвсем добър — наистина беше породил възможността за брилянтен удар, който щеше да обезоръжи веднъж завинаги Гродег и култа на Мечката. Въображаемата перспектива от безпомощния гняв, в който щеше да изпадне вбесеният жрец, доставяше на кралицата истинско удоволствие. Като много хора, кралица Ислена намираше удоволствие във въображаемите триумфи. Победите във въображението не носят никакви рискове и конфронтация с враговете и винаги завършват задоволително. Ако зависеше от нея, Ислена вероятно би се примирила със ситуацията.