Дейвид Едингс - Последната битка

Нерина отново въздъхна.

— Все пак моето безпокойство е породено от други обстоятелства. Другите дами непоколебимо са отдали чувствата си на един възлюбен и могат да дръзнат да се надяват, че той ще се върне невредим от ужасната война, но аз, която обичам двама, не мога да открия никаква причина за такъв оптимизъм. Вероятно ще загубя поне един, а тази перспектива съкрушава сърцето ми.

Имаше известно достойнство в начина, по който Нерина приемаше любовта си към двамата мъже. Двете чувства се бяха вплели в сърцето й и бяха станали неделими. По време на един моментен проблясък на проницателност Маясерана разбра, че в основата на трагедията, която беше превърнала Нерина, съпруга й и сър Мандорален в тъжна легенда, лежи раздвоеното сърце на баронесата. Ако Нерина можеше да обича единия малко повече от другия, трагедията щеше да свърши, но любовта беше така прецизно уравновесена между съпруга й и сър Мандорален, че беше достигнала точката на абсолютно равновесие.

Кралицата въздъхна. Раздвоеното сърце на Нерина сякаш олицетворяваше разделената Арендия, но въпреки че нежното сърце на страдащата баронеса можеше да остане завинаги така, Маясерана беше твърдо решена да направи последни усилия да изглади противоречията между Мимбре и Астурия. С тази цел тя беше привикала в двореца делегация от изявените предводители на бунтарския север от името, което доста рядко й се налагаше да използва, а именно херцогиня на Астурия. Според нейните наставления астурианците бяха съставили списък от неправди и спорове, които тя трябваше да разреши.

По-късно в същия слънчев следобед Маясерана седна сама на двойния трон на Арендия, силно притеснена от празното място до себе си.

Предводител на групата на астурианската аристокрация беше граф Релдеген, висок слаб мъж със сива като желязо коса, който вървеше с помощта на дебел бастун. Релдеген носеше пищна зелена роба, черни панталони и също като всички останали мъже от делегацията — меч. Фактът, че астурианците влизаха въоръжени в присъствието на кралицата, беше породил известни противоречия, но Маясерана беше отказала да се вслуша в съветниците си.

— Милорд Релдеген — поздрави кралицата астурианеца, който накуцваше към трона.

— Ваше височество — отговори той с поклон.

— Ваше величество — поправи го един мимбратски придворен възмутено.

— Нейно височество ни привика като херцогиня на Астурия — заяви уверено Релдеген на придворния. — Тази титла предизвиква по-голямо уважение у нас, отколкото другата.

— Господа, моля ви — каза кралицата строго. — Прити, нека да не започваме с враждебни чувства. Целта ни е да проучим възможностите за мир. Умолявам ви, лорд Релдеген, говорете по същество. Разкрийте причината, която така вледени сърцето на Астурия. Говорете открито, милорд, без страх, че ще бъдете наказан за думите си. — Тя погледна строго съветниците си. — Това е наша заповед и никой няма да бъде подведен под отговорност за това, което ще каже тук.

Мимбратите се намръщиха, астурианците ги огледаха изпод вежди.

— Ваше височество — започна Релдеген. — Основното ни оплакване се основава на естествения факт, че нашите мимбратски повелители отказват да признаят титлите ни. Титлата е нещо, което няма никаква стойност, наистина, но тя носи в себе си отговорност, която ни беше отнета. Повечето от нас, тук присъстващите, са безразлични към привилегиите на ранга, но ние ревностно страдаме за отказаната ни възможност да изпълняваме задълженията си. Най-даровитите ни мъже са принудени да пропиляват живота си в безделие и ако ваше височество позволи да изтъкна, тази загуба ощетява Арендия дори повече от нас самите.

— Добре казано, милорд — измърмори кралицата.

— Може ли да отговоря, ваше величество? — попита белобрадият барон на Серин.

— Разбира се, милорд — отвърна Маясерана. — Нека бъдем непринудени и откровени.

— Титлите на астурианските господа са техни, стига да ги поискат — заяви баронът. — В продължение на пет века короната изчакваше да положат задължителната клетва за вярност. Никоя титла не може да бъде отстъпена или призната, докато притежателят й не положи клетва за вярност към короната.

— За нещастие, милорд — каза Релдеген, — не можем да се закълнем. Клетвите към нашия предшественик, херцога на Астурия, са все още в сила и ние сме обвързани с тях.

— Астурианският херцог, за когото говорите, е умрял преди петстотин години — напомни възрастният барон.