Дейвид Едингс - Последната битка

— Защо ги дърпате на ръка, когато сте сред най-големия табун коне на света?

Очите на Барак се разшириха, после по лицето му грейна почти благоговейна усмивка.

Смехът, който бяха предизвикали корабите на Барак и Грелдик, докато маневрираха на колелата си, много скоро премина в гневно мърморене. Двата кораба, дърпани от впрягове алгарски коне, бързо се движеха към укреплението и задминаваха всички други. За по-голям ефект Барак и Грелдик наредиха на хората си да се изтегнат лениво на палубите на корабите и да пият бира и да играят на зарове.

Крал Анхег изгледа сърдито братовчед си, който се хилеше самодоволно на палубата на големия кораб, и избухна:

— Това минава всякакви граници!

После смъкна изкривената си корона и я хвърли на земята.

— Ще бъда първият, който ще признае, че не е толкова добре да ги влачим на ръка, Анхег — каза крал Родар. — Сигурен съм, че има много философски причини за цялото това потене и ругатни, но не би ли се съгласил, че с колела е доста по-бързо?

— Това е неестествено — измърмори Анхег, все още загледан в двата кораба, които вече се бяха отдалечили от тях.

Родар сви рамене.

— Всичко е неестествено, когато го правиш за първи път.

— Ще си помисля — каза Анхег мрачно.

— На твое място не бих мислил твърде дълго — посъветва го Родар. — Популярността ти като монарх ще намалява с всяка миля, а Барак ще парадира с тази измишльотина пред моряците ти на всяка крачка по пътя до укреплението.

— Не би го направил!

— Ще го направи, сигурен съм.

Крал Анхег въздъхна горчиво.

— Върви и доведи онзи умник, сендарския ковач — нареди той нервно на един от хората си. — И да приключим с тази неприятна работа.

По-късно същия ден предводителите на армията се събраха отново в главната палатка.

— Най-големият ни проблем сега е да прикрием числеността на военните сили — каза крал Родар. — Вместо да придвижваме наведнъж всичко до укреплението, може би ще е по-добре да напредваме на малки групи, които да отиват направо във фортовете на върха.

— Един такъв постепенен начин на придвижване няма ли прекомерно да забави движението ни? — попита крал Кородулин.

— Не чак толкова — отговори Родар. — Първо ще придвижим напред рицарите ти и мъжете от клана на Чо-Хаг, така че ще можеш да започнеш да опожаряваш градове и посеви. Това ще накара тулите да се позамислят за нещо друго, вместо да броят с колко пехотни батальона разполагаме. Не искаме да започнат да си бъркат в носовете от скука, нали?

— Не можем ли да запалим фалшиви лагерни огньове или нещо такова, за да изглежда, че имаме повече войници? — предложи Лелдорин въодушевено.

— Идеята е да направим армията ни да изглежда по-малка, а не по-голяма — обясни Бранд с дълбокия си глас. — Не искаме да привлечем вниманието на Таур Ургас или Закат. Ако се изправим само срещу тулите на крал Гедел, ще е доста по-лесно. Но ако се намесят мургите и малореанците, ще се окажем пред сериозна битка.

— А точно това искаме да избегнем — добави крал Родар.

— О — каза Лелдорин засрамено. — Не помислих за това.

— Лелдорин — каза Се’недра, като се надяваше да прикрие смущението му. — Искам да изляза и да проверя войските. Ще ме придружиш ли?

— Разбира се, ваше величество — съгласи се младият астурианец и бързо се изправи.

— Добра идея — съгласи се Родар. — Окуражи ги малко, Се’недра. Те извървяха дълъг път и вероятно са загубили борбения си дух.

Братовчедът на Лелдорин Торасин, облечен в черния си жакет, също стана и заяви:

— Ще ви придружа, ако може. — После се ухили дръзко на крал Кородулин и добави: — Астурианците са добри конспиратори, но твърде слаби стратези, така че вероятно няма да мога да добавя нищо към обсъждането.

Кралят на Арендия се усмихна на забележката на младия мъж.

— Устат си, млади Торасине, но мисля, че не си толкова ревностен враг на короната на Арендия, колкото се преструваш.

Торасин се поклони изискано, все така усмихнат. А като излязоха от палатката, каза на Лелдорин:

— Започвам почти да харесвам този човек — стига да не говореше толкова префърцунено.

— Не е чак толкова лошо като свикнеш — отвърна Лелдорин.

— Ако имах някоя приятелка красива като лейди Ариана, нямаше да имам нищо против да ми говори така — усмихна се Торасин. После се огледа дяволито и каза: — Коя войска бихте искали да окуражите, ваше величество?

— Нека посетим вашите астуриански съотечественици — заяви Се’недра. — Не мисля, че бих ви взела в мимбратския лагер… освен ако не ви вземат мечовете и не ви залепят устите.