Дейвид Едингс - Последната битка

Три дни по-късно армията започна да се изнася от Крепостта към временния лагер, който алгарите бяха построили на източния бряг на река Алдур. Войските на всеки народ се движеха в отделни широки колони, като утъпкваха широки пътеки през високата трева. В централната колона толнедранските легиони маршируваха с перфектно съвършенство под разветите знамена. Духът на легионите се беше подобрил значително след пристигането на генерал Варана и свитата му. Бунтът край Тол Вордю беше осигурил на Се’недра голяма войскова част, но не и старши офицери, и щом опасността от изненади премина, в редиците на легионите настъпи всеобщо отпускане. Генерал Варана не спомена нито дума за ръждивите петна по броните, нито за брадите, които бяха пуснали войниците. Силното неодобрение, изписано върху лицето му, беше напълно достатъчно. Сержантите с почернели в битките лица, които сега предвождаха легионите, само го погледнаха и веднага се заеха за работа.

Ръждивите петна изчезнаха и бръсненето отново стана редовно занимание. Тук-там по свежо избръснатите лица се виждаха синини — нямо доказателство, че мускулестите сержанти са сметнали за необходимо да убедят по всякакъв начин легионерите, че отпуската е свършила.

От едната страна на легионите яздеха бляскавите мимбратски рицари. Разноцветните им знамена се ветрееха над гората от копия. Лицата им светеха от ентусиазъм. Се’недра тайно подозираше, че голяма част от тяхната ужасната слава произтича от пълната липса на каквато и да било мисъл в главите им. С малко насърчение мимбратските войски биха щурмували смело което и да било препятствие и в люта зима, и в жарко лято.

От другата страна на легионите вървяха облечените в зелено и кафяво стрелци на Астурия. Бяха сложени там съвсем преднамерено. Астурианците не бяха по-надарени със схватливост от мимбратските си сродници, така че всеобщото мнение беше, че е по-разумно между двете арендски войскови сили да има други войски, за да се избегнат неприятностите.

Зад астурианците крачеха мрачните риванци, всички облечени в сиво. С тях вървяха и череки, които не бяха с флотата, защото дори и в този момент тя беше в процес на подготовка за прехвърлянето до базата на укреплението. До мимбратите се движеха сендарските опълченци с домашно ушитите си униформи, а най-отзад, чак до хоризонта, се точеха скърцащите каруци с храната. Съвсем по фланга се виждаха и алгарите. Те не се движеха в редици, а на малки групи и водеха коне и полудиви говеда.

Възседнала белия си кон, облечена в лъскавите си доспехи, Се’недра яздеше до генерал Варана и се опитваше да му обясни каузата на тази война.

— Скъпо дете — каза генералът накрая. — Аз съм толнедранец и войник. Тези две неща не ми позволяват да приема какъвто и да било мистицизъм. Основните ми грижи в този момент са свързани с изхранването на това множество. Запасите ти се намират далеч отвъд планините и отвъд Арендия. Това е много дълъг път, Се’недра.

— Крал Фулрах се погрижи за това, чичо — каза тя самодоволно. — Докато се придвижвахме, неговите сендари пренасяха запаси по Големия северен път до Алдурфорд и после ги складираха нагоре по реката към укреплението. Там ни очакват големи количества запаси и муниции.

Генерал Варана кимна одобрително.

— Изглежда, сендарите са отлични интенданти — отбеляза той. — А носят ли оръжие?

— Мисля, че споменаха нещо за това. — отговори Се’недра. — Стрели, резервни копия за рицарите, такива неща. Изглежда, знаят какво правят, така че не задавам твърде много въпроси.

— Това е глупаво, Се’недра — каза Варана рязко. — Когато командваш една армия, трябва да знаеш всички подробности.

— Аз не командвам армията, чичо — изтъкна тя. — Аз я предвождам. Крал Родар я командва.

— И какво ще направиш, ако му се случи нещо?

Се’недра изведнъж се смрази.

— Ти отиваш на война, Се’недра, а във войната хората умират или ги раняват. По-добре се заинтересувай какво става около теб. Ако си затваряш очите и си запушваш ушите, няма да увеличиш шансовете си за успех. — Той я погледна. — И не си дъвчи ноктите, Се’недра. Ръцете ти няма да станат по-красиви.

Укреплението до реката беше огромно. В самия център стояха основните запаси от храна и муниции на крал Фулрах — истински град от палатки и подредени купчини оръжие. Дълга върволица шлепове беше закотвена на брега на реката и търпеливо чакаше да бъде разтоварена.

— Хората ти са били заети — каза крал Родар на трътлестия сендарски монарх, докато яздеха по широкия път между огромните камари продукти и подредени сандъци със снаряжение. — Откъде знаеше какво да донесат?