Дейвид Едингс - Последната битка

— И мислите, че ще изтеглят гарнизона от Тул Марду, за да се бият с вас?

— Това е идеята — отговори крал Родар.

Варана тръсна глава.

— Ще докарат мургите от Рак Госка и малореанците от Тул Зелик. Тогава вместо бързо нахлуване в Тул Марду ще се озовете в центъра на всеобща война.

— Това е, което вие бихте направили, генерал Варана — противопостави се крал Родар. — Но вие не сте Закат или Таур Ургас. Стратегията ни е основана на преценките за тези двама мъже. Никой от тях няма да концентрира силите си, докато не се убеди, че ние представляваме сериозна заплаха. Всеки от тях иска да запази армията си колкото се може по-дълго. Според тях ние сме просто една неприятност и оправдание да докарат армията си на бойното поле. За тях истинската война започва, когато се атакуват един друг. Всеки от тях ще се въздържи и крал Гедел ще трябва да се бие с нас сам, единствено със символичната подкрепа на мургите и малореанците. Ако се придвижим достатъчно бързо, ще вмъкнем флотата на Анхег в Източно море и всички наши войски ще се изтеглят в лагера преди да са разгадали намеренията ни.

— И тогава?

— И тогава Таур Ургас ще се озове залостен в Рак Госка — ухили се крал Анхег. — Аз ще бъда в Източно море и ще потапям малореанците, а той ще ме насърчава на всяка стъпка.

— А Закат няма да се осмели да рискува тези войски, които вече има във Тул Зелик, като се придвижи срещу нас — добави Бранд. — Защото ще загуби твърде много от хората си и тогава Таур Ургас ще има надмощие.

Генерал Варана се замисли, после каза:

— Три армии в една и съща област и никой не иска да се придвижи на никъде.

— Най-добрият вид война — ухили се крал Родар. — Няма жертви.

— Тактически единственият ви проблем е да прецените силата на атаките си преди да нападнете Тул Марду — отбеляза Варана. — Те ще трябва да бъдат достатъчно сериозни, та противникът да изтегли гарнизона от града, но не чак толкова сериозни, та да подтикнат Закат или Таур Ургас към действие. Това е една много добра фронтова линия, господа.

— Ето защо сме наистина щастливи, че ни съветва главният толнедрански тактик — каза Родар и се поклони.

— Моля ви, ваше величество — вдигна ръка генерал Варана. — Аз просто предлагам, не съветвам. Наблюдателят може само да предлага. Съветът предполага пристрастие, което не е в съответствие с императорското становище за строг неутралитет.

— О! — каза крал Родар и се обърна към Чо-Хаг. — Трябва да се погрижим за удобството на императорския съветник и придружаващите го генерали. — И се усмихна широко.

Се’недра гледаше с тайна наслада тези двама блестящи мъже, които очевидно бяха поставили началото на едно истинско приятелство.

— Господа, ще ви оставя да се забавлявате — каза тя. — От военните дискусии ме боли глава, така че разчитам на вас да не ме въвлечете в неприятности. — После направи реверанс, усмихна се и се оттегли.

След два дни от Улголанд пристигна Релг с облечените си в ризници съотечественици, изпратени от горима. Тайба, която се спотайваше, откакто армията беше пристигнала в Крепостта, се присъедини към Се’недра и лейди Поулгара, които отидоха да посрещнат улгосите, докато каруците, които ги возеха, скрибуцаха нагоре по хълма към главната порта. Красивата марагска жена носеше обикновена, дори груба ленена рокля, но виолетовите й очи бяха неотразими.

Релг, с ризница с качулка, която покриваше главата и раменете, слезе от първата каруца и съвсем официално отвърна на приветствията на Барак и Мандорален. Очите му се взираха в групата, събрана край портата, докато не откриха Тайба, след което напрежението сякаш се изпари от лицето му. Без да проговори, той тръгна към нея. Срещата им беше безмълвна и не се докоснаха, въпреки че ръката на Тайба неволно се вдигна към него няколко пъти. Стояха под златната слънчева светлина, вперили очи в лицата си, без изобщо да забелязват другите. Очите на Тайба бяха впити в лицето на Релг, но в тях нямаше и следа от спокойното обожание, което изпълваше очите на Ариана, когато гледаше Лелдорин. Имаше по-скоро въпрос, дори предизвикателство. Релг, на свой ред, имаше угрижения поглед на мъж, който се разкъсва между два непреодолими натиска. Се’недра ги наблюдава известно време, но накрая отвърна очи.

Улгосите бяха настанени в една мрачна стая в основите на Крепостта, където можеха да привикнат към дневната светлина и да се опитат да надмогнат безразсъдната паника, която ги обземаше под открито небе.