Дейвид Едингс - Последната битка

— Разбира се, полковник Брендиг — каза Се’недра, този път със съвсем искрен ентусиазъм. — Моля ви, веднага изпратете да го повикат.

Се’недра познаваше генерал Варана от най-ранното си детство. Той беше набит мъж с посивяла къдрава коса и схванато ляво коляно, от което видимо накуцваше. Беше надарен със странното чувство за хумор, характерно за рода му. От всички аристократични династии боруните се разбираха най-добре с анадилите. Първо, и двата рода бяха от южната част на Толнедра и обикновено се поддържаха по време на споровете с могъщите северни родове. Въпреки че Анадиле беше само херцогство, владетелите му никога не бяха се държали сервилно с великите херцози от династията на боруните. В действителност анадилските херцози дори често се присмиваха на по-могъщите си съседи. Сериозни историци и държавници, те от отдавна считаха за нещастие на империята това, че даровитата династия Анадиле няма достатъчно богатство, за да предложи добра цена за императорския трон.

Генерал Варана влезе накуцвайки в стаята и на устните му трепна лека усмивка.

— Ваше величество — поздрави той с поклон Се’недра.

— Чичо Варана — възкликна принцесата и се спусна да го прегърне. Всъщност Варана не й беше чичо, но тя винаги го беше смятала за такъв.

— Какво си погубила и съсипала този път, моя малка Се’недра? — усмихна се той и я прегърна със силните си мускулести ръце. — Знаеш ли, че преобръщаш света с главата надолу? Какво правиш насред Алгария с алорнска армия зад гърба си?

— Ще завзема Мишрак ак Тул — заяви тя дяволито.

— Наистина ли? Защо? Да не би крал Гедел по някакъв начин да е обидил династията Боруни? Не съм чул за това.

— Този въпрос засяга алорните — отговори Се’недра сериозно.

— О, разбирам. Предполагам, че това обяснява всичко. Алорните не се нуждаят от конкретна причина, за да направят онова, което са си наумили.

— Ти ми се подиграваш — обвини го тя.

— Разбира се, че се подигравам, Се’недра. Анадилите се подиграват на боруните от хиляди години.

Тя се нацупи.

— Това е много сериозно, чичо Варана.

— Разбира се, че е сериозно — съгласи се той и нежно докосна издадената й напред долна устна с дебелия си пръст. — Но това не е причина да престанем да се подиграваме със ситуацията.

— Ти си невъзможен — каза Се’недра безпомощно и се усмихна пряко волята си. — Какво правиш тук?

— Наблюдавам — каза той. — Генералите често правят това. В ръцете ти е единствената война в момента, така че решихме да се довлечем и да погледаме какво става. Морин го предложи.

— Шамбеланът на баща ми?

— Да, мисля, че това е длъжността му.

— Морин не би направил това, не и на своя глава.

— Наистина ли? Не знаех.

Се’недра се намръщи и разсеяно задъвка косата си. Варана протегна ръка и извади кичура измежду зъбите й.

— Морин не прави нищо, ако баща ми не му нареди.

Се’недра се замисли и пак вдигна къдрицата към устните си. Варана пак я дръпна от ръката й.

— Престани! — каза тя.

— Защо? Навремето така те отучих да си смучеш палеца.

— Сега е различно. Размишлявам.

— Мисли със затворена уста.

— Това е идея на баща ми, нали?

— Не бих се осмелил да кажа, че знам какво се върти в главата на императора — отговори той.

— Добре, тогава аз ще го направя. Какво е намислила тази стара лисица?

— Това едва ли е почтително отношение към един баща, дете мое.

— Ти каза, че си тук да наблюдаваш.

Той кимна.

— И вероятно да направиш някои предложения?

Той сви рамене.

— Ако някой иска да слуша. Разбираш ли, тук съм неофициално. Имперската политика не позволява подобна намеса. Претенциите ти за риванския трон не са официално признати в Тол Хонет.

Тя му хвърли кос поглед през миглите си.

— Предложенията, които вероятно ще направиш, ако се окажеш близо до толнедранските легиони, които наистина се нуждаят от малко насоки… възможно ли е изобщо едно от тях да бъде „напред“?

— Да, възможно е да възникне такава ситуация — призна той сериозно.

— С теб има и офицери от генералния щаб, така ли?

— Да, мисля, че някои от тях от време на време служат на тази институция.

Очите му горяха от едва сдържан смях.

Се’недра отново вдигна кичур коса към устата си и генерал Варана още веднъж го издърпа от ръката й.

— Какво ще кажеш да се срещнеш с крал Родар? — попита тя.

— За мен ще бъде чест да се срещна с негово величество.

— Тогава защо не отидем да го видим?

— Защо пък не?