Дейвид Едингс - Последната битка

— За какво говориш?

— Гарион направи това цвете миналата зима само за мен. Беше само едно единствено. Видях го как се съживява в ръката му. Виж колко надалече се е хванало само за един сезон.

Се’недра почувства внезапна силна ревност. Гарион никога не беше правил цвете за нея. Тя се наведе и откъсна един светлолилав цвят, като го дръпна малко по-силно, отколкото беше необходимо.

— Криво е — каза тя, после помириса цвета и започна да го изучава критично. След миг обаче прехапа устна — не биваше да го казва.

Адара я погледна косо, готова да защити цветето си.

— Само се пошегувах, Адара — каза бързо Се’недра с лъжлива усмивка и пак завря нослето си в нежния цвят.

Против волята си обаче продължаваше да търси недостатъци в цветето.

Ариана също беше слязла от коня си и вдишваше нежното благоухание.

— Може ли да откъсна няколко цвята, лейди Адара? — попита тя. — Мисля, че притежават някакво странно качество, което може да представлява интерес за лейди Поулгара. Долавям някаква лечебна сила, но е твърде неуловима за моята ограничена осведоменост относно мехлеми и благоуханни билки, за да мога да я определя.

— Чудесно! — възкликна Се’недра и плесна с ръце. — Няма ли да е прекрасно, ако цветето ти се окаже велико лекарство, Адара? Някакъв чудотворен лек! Можем да го наречем „розата на Адара“ и болните ще благославят името ти завинаги.

— Не прилича много на роза, Се’недра — подчерта Адара.

— Глупости — отвърна троснато Се’недра. — Аз съм кралица, така че щом казвам, че е роза, значи е роза, и толкоз. Ще занесем няколко стръка на лейди Поулгара веднага.

Тя се обърна към тантурестия си кон, който мудно гледаше цветята, като че ли се чудеше дали да не хапне малко от тях.

— Хайде, Ноубъл — каза принцесата с пресилен ентусиазъм. — Ще галопираме обратно до Крепостта.

При думата „галопираме“ Ноубъл видимо потръпна.

Поулгара проучи внимателно цветята, но за разочарование на принцесата и приятелките й не потвърди тяхната лечебна стойност. Малко унила, принцесата се върна към задълженията си.

Полковник Брендиг я очакваше. След като размисли, Се’недра стигна до извода, че полковник Брендиг е най-практичният мъж, когото е срещала. Нито един детайл не беше маловажен за него. В друг мъж такава дребнавост можеше да бъде подмината като обикновена суетност, но убеждението на полковника, че значимите неща са съставени от маловажни детайли, придаваше на ревностното му внимание към подробностите определено достойнство. Той сякаш беше навсякъде в укреплението.

По негово нареждане всички въжета на палатките бяха стегнати, камарите снаряжение бяха подредени на пирамиди, а небрежно разхвърляните копия бяха приведени в пълна бойна готовност.

— Надявам се, че нейно величество е останала доволна от ездата си — каза учтиво полковникът, като се поклони на Се’недра, когато тя влезе в стаята.

— Благодаря, полковник Брендиг — отговори принцесата. — Мое величество е доволна.

Беше в игриво настроение, готова да дразни сериозния сендар.

Лека усмивка докосна устните на Брендиг, но веднага след това той се зае с доклада за деня.

— Имам удоволствието да уведомя нейно величество, че драснианските инженери почти завършиха укреплението — докладва той. — Остават само скрипците и въжетата, с които ще се вдигнат черекските военни кораби.

— Отлично — каза Се’недра с онази празна, лекомислена усмивка, която знаеше, че го побърква.

Брендиг стисна леко зъби, но по лицето му нямаше друг знак за моментното му раздразнение.

— Череките вече свалят такелажа и платната и подготвят корабите за пренасяне по суша — продължи той. — Изпреварваме графика.

— Наистина чудесно! — възкликна Се’недра и запляска с ръце в истинска момичешка наслада.

— Ваше величество, моля ви — недоволно каза Брендиг.

— Съжалявам, полковник Брендиг — извини се Се’недра и нежно го потупа по главата. — По неизвестни причини вие изкарахте на бял свят най-лошото от мен. Никога ли не се смеете?

Той се вгледа в нея и каза откровено:

— Смея се, ваше величество. Между другото, имате посетител от Толнедра.

— Посетител? Кой?

— Генерал Варана, херцогът на Анадиле.

— Варана? Тук? Какво прави в Алгария? Сам ли е?

— С още няколко толнедрански господа — отговори Брендиг. — Не са с униформи, но се държат като военни. Казват, че били тук като частни наблюдатели. Генерал Варана изрази желание да ви засвидетелства своята почит, когато е удобно.