Дейвид Едингс - Последната битка

Постепенното изместване на принцеса Се’недра от командния пост беше до голяма степен по нейна вина. Решенията, които трябваше да се вземат, много често засягаха досадни малки подробности относно мястото за лагеруване или изхранването на войниците. Всичко това се струваше на Се’недра изключително досадно. Тези подробности обаче диктуваха бавното придвижване на армията й.

Внезапно и за изненада на всички Фулрах — кралят на Сендария — пое върховното командване на войската. Той решаваше какво разстояние да се изминава всеки ден, кога да почиват и къде да стануват през нощта. Властта му съвсем закономерно произтече от факта, че боеприпасите бяха негови. Още в самото начало, когато се придвижваха през северна Арендия, трътлестият монарх беше хвърлил бегъл поглед на доста повърхностната схема за изхранването на войската, разработена от алорнските крале. Тогава той поклати глава неодобрително и се зае с тази страна на кампанията. Сендария беше земя с много ферми и препълнени хамбари. Освен това в определени сезони по пътищата на Сендария непрекъснато кретаха препълнени със зърно каруци. С почти небрежна експедитивност крал Фулрах издаде няколко заповеди и скоро цели кервани с храна се придвижиха през Арендия до Толнедра и поеха на изток, за да последват армията. Придвижването на армията се определяше от тези скърцащи под тежестта на храната каруци.

В предпланините на Улго цялата важност на властта на крал Фулрах блесна с пълна сила.

— Фулрах — отбеляза крал Родар, когато кралят на Сендарите спря армията за още една почивка. — Ако не се движим по-бързо, ще ни трябва цялото лято, докато се доберем до източните възвишения.

— Преувеличаваш, Родар — отговори крал Фулрах кротко. — Движим се съвсем навреме. Храната тежи доста, така че конете трябва да почиват на всеки час.

— Това е невъзможно — заяви Родар. — Ще увелича темпото.

— Ти решаваш, разбира се. — Сендарът сви рамене и погледна невъзмутимо големия корем на Родар. — Но ако преумориш впрегатните ми коне днес, утре няма да ядеш. — И с това въпросът приключи.

Из стръмните дефилета на Улголанд се движеха още по-бавно. Се’недра навлезе в тази земя на гъсти гори и скалисти чукари, обзета от някакво странно предчувствие. Съвсем ясно си спомняше сблъсъка с Грул, атаките на алгротите и хрулгините, които я бяха ужасили предишната зима. Този път срещнаха само няколко чудовища, които се криеха в планините на Улго. Армията беше толкова огромна, че дори и най-страшните същества я избягваха. От време на време Мандорален, баронът на Воу Мандор, казваше със съжаление.

— Може би ще мога да нападна някой от по-безопасните зверове, ако избързам с един ден пред основната армия.

— Не ти ли омръзна? — питаше го Барак.

— Остави това, Мандорален — каза Поулгара на рицаря една вечер. — Съществата не ни нараняват, а и горимът на Улго ще е доволен, ако не ги обезпокоим.

Мандорален въздъхна.

— Винаги ли е такъв? — попита крал Анхег любопитно.

— Просто не е за вярване. — отговори Барак.

Бавният поход през Улголанд, независимо от това колко ядосваше Родар, Бранд и Анхег, все пак съхрани силите на армията и тя достигна равнините на Алгария в изненадващо добра форма.

— Ще продължим до Крепостта — реши крал Родар когато армията превали последния чукар и се пръсна по хълмистите пасища. — Трябва да се прегрупираме и не виждам никакъв смисъл да се придвижваме към основата на укреплението, докато инженерите не се приготвят. Освен това бих предпочел да не оповестявам числеността на армията на някой заблуден тул, който може да ни зърне от върха на канарата.

И така, с чести почивки, армията пое през Алгария, като отъпкваше около една миля широк път през високата трева. Огромни стада говеда спираха да пасат и наблюдаваха с удивление многобройната армия, която минаваше покрай тях, след което се обръщаха отново към тревата под зоркото око на алгарския пазач, възседнал своя кон.

Укреплението, което беше построено около високата Крепост в южната част на централна Алгария, беше огромно. Огньовете в него бяха колкото звездите. Щом се настани удобно в Крепостта, принцеса Се’недра с всеки изминат ден започна да се чувства все по-далеч от командването на войската. Не че не получаваше доклади постоянно. Бяха въведени сурови тренировки, отчасти защото голяма част от доброволците не бяха професионални войници, но основната причина беше да се избегне безделието, което водеше до проблеми с дисциплината.