Дейвид Едингс - Последната битка

— Задълженията ми, ваше величество, ме заставят да…

— Първото ти задължение не е ли към хората и към децата на Белар? Не сме били прави да те държим тук, когато сърцето ти вероятно е копнеело да бъде сред клановете, за да ръководиш религиозното обучение на децата.

Той се втренчи в нея и челюстта му изведнъж увисна.

— Другите жреци също, — продължи тя. — Изглежда, всички са се събрали тук, в Крепостта, и се отегчават от административните си задължения. Жреците са твърде ценни, за да се погребват в такива задачи. Това трябва да се поправи незабавно.

— Но…

— Не, Елвар. Задълженията ми като кралица са еднозначни. На първо място стоят децата на Алгария. Освобождавам те от всичките ти задължения тук, така че можеш да се върнеш към избраното от теб призвание. — Тя се усмихна. — Дори лично ще ти съставя маршрута. Времената са неспокойни — прибави тя. — По-добре да ти осигуря ескорт, няколко сигурни мъже от собствения ми клан, които да се погрижат никой да не смущава пътуването и проповедите ти с обезпокояващи съобщения от странство.

Тя отново се вгледа в очите му.

— Това е всичко, Елвар. Мисля, че е по-добре да си приготвиш багажа. Предполагам, че ще минат няколко сезона преди да се върнеш.

Жрецът на Белар я гледаше невярващо.

— А, още нещо — подхвърли кралицата, внимателно подбра ново чиле прежда и го вдигна към слънчевата светлина. — Години минаха, откакто за последен път някой е правил преглед на табуните и стадата. Тъй като бездруго ще обикаляш насам-натам, искам да направиш точно преброяване на жребчетата и телетата в Алгария. Тъкмо ще има какво да правиш. И ще ми изпращаш отчети, нали? — Тя отново се зае с тъкането. — Свободен си, Елвар — каза тя спокойно, като дори не си направи труда да го погледне.

Вбесен, жрецът излезе, за да се заеме с приготовленията за скитническото си изгнание.

Лорд Морин, пръв шамбелан на негово императорско величество Ран Боруни XXIII-ти, въздъхна и влезе в личната градина на императора. Несъмнено предстоеше тирада, която Морин беше чувал поне десетина пъти. Императорът имаше необикновената способност да се повтаря.

Но Ран Боруни беше в странно настроение. Плешивият дребен монарх с голям нос седеше умислен в стола си под едно сенчесто дърво, заслушан в песента на канарчето си.

— Никога повече не проговори, знаеш ли, Морин? — каза императорът. — Направи го единствено онзи път, когато Поулгара беше тук.

Той се взря с натъжени очи в малката златна птичка, след това въздъхна тежко.

— Мисля, че се провалих в тази сделка. Поулгара ми даде канарче, а в замяна взе Се’недра.

Той огледа окъпаната от слънчева светлина градина и студените мраморни стени, които я заобикаляха.

— На мен ли ми се струва така, Морин, или дворецът наистина изглежда неприветлив и празен?

После отново потъна в унило мълчание, втренчил невиждащ поглед в лехата пурпурни рози.

Последва странен звук и лорд Морин се вгледа проницателно в императора, изплашен, че господарят му ще получи нов припадък. Но вместо това забеляза, че Ран Боруни се подсмихва.

— Видя ли как ме изигра тя, Морин? — усмихна се императорът. — Нарочно предизвика пристъпа ми. Какъв син щеше да стане от нея! Можеше да бъде най-великата императрица в толнедранската история.

Сега Ран Боруни се смееше открито, най-после дал израз на скритото до момента възхищение от съобразителността на Се’недра.

— Все пак тя е ваша дъщеря, ваше величество — отбеляза лорд Морин.

— Да събере такава многобройна армия само на шестнайсет! — възкликна императорът. — Какво прекрасно дете!

Изглежда, Ран Боруни внезапно се беше съвзел от мрачната раздразнителност, която го беше завладяла след завръщането в Тол Хонет. Но след малко смехът му заглъхна, бляскавите му очи се присвиха хитро и той каза замислено:

— Обаче легионите, които открадна от мен, ще станат доста капризни, ако нямат професионален предводител.

— Бих казал, че това е проблем на Се’недра, ваше величество — отговори Морин. — Или на Поулгара.

— Ами… — императорът почеса едното си ухо. — Не знам, Морин. Положението е доста неясно.

Той се вгледа в шамбелана си.

— Познаваш ли генерал Варана?

— Херцогът на Анадиле? Разбира се, ваше величество. Истински професионалист — стабилен, непретенциозен, изключително интелигентен.

— Той е стар приятел на семейството — сподели Ран Боруни. — Се’недра го познава и ще се вслуша в съветите му. Защо не отидеш при него и не му намекнеш, че може да си вземе отпуск и да отскочи до Алгария да види как се развиват нещата.