Дейвид Едингс - Последната битка

Брадор отпусна безпомощно рамене и отвърна примирено:

— Не, ваше величество. Всъщност не. Изглежда, кралското семейство на Сендария има по-важни дела в момента. — Той се изправи. — Може би ще поговорим някой друг път по този въпрос. С ваше разрешение, ваше величество. — Той се поклони, готвеше се да си тръгне.

— Да не забравите това, граф Брадор — каза Лайла и натика документа в ръцете му.

Лицето на графа се сгърчи измъчено. Щом той излезе, кралица Лайла се обърна към децата, които се хилеха дяволито, и продължи да им се кара на висок глас, докато се увери, че графът е достатъчно далеч, за да не чува. След това коленичи, прегърна ги и избухна в смях.

— Добре ли се справихме, мамо? — попита принцеса Гелда.

— Бяхте прекрасни — отговори кралица Лайла, без да спира да се смее.

Евнухът Сади беше станал доста небрежен поради спокойствието, обзело двореца в Стис Тор през изминалата година, и един от неговите приятели реши да се възползва от това и да го отрови. Сади определено не беше очарован. Всички противоотрови бяха отвратителни на вкус и страничните им ефекти го омаломощиха и замаяха. По тази причина той очакваше появяването на пратеника на крал Таур Ургас с едва прикрито раздразнение.

— Таур Ургас, крал на мургите, приветства Сади, първия слуга на безсмъртната Салмисра — произнесе мургът с дълбок поклон, когато влезе в хладния, слабо осветен кабинет, откъдето Сади ръководеше повечето държавни дела.

— Слугата на кралицата змия също приветства дясната ръка на ангаракския бог. — Той изрече стереотипната фраза почти безразлично. — Мислите ли, че можем да преминем към същността? В момента се чувствам малко неразположен.

— Бях много доволен от възстановяването ви — излъга посланикът. — Отровителят задържан ли е вече?

Той дръпна един стол и седна до лъскавата маса, която Сади използваше за работно бюро.

— Естествено — отговори Сади, като разсеяно търкаше с ръка избръснатото си теме.

— Екзекутиран ли е?

— Защо пък ще правим това? Той е професионален отровител. Просто си е вършил работата.

Мургът го погледна малко сепнато.

— Ние считаме добрия отровител за държавен актив — обясни Сади. — Ако започнем да ги убиваме всеки път, когато отровят някого, много скоро няма да остане нито един, а от друга страна, не се знае кога ще поискам някой да бъде отровен.

Мургът поклати глава невярващо.

— Вие имате странно чувство за толерантност — каза той с дрезгавия си глас. — А този, който му е наредил да ви отрови?

— Това е друг въпрос — отвърна Сади. — Такива хора обикновено се превръщат в храна за пиявиците на дъното на реката. Посещението ви официално ли е, или само наминахте да се осведомите за здравето ми?

— По малко от всичко, ваше превъзходителство.

— Вие, мургите, сте пестеливи на време — отбеляза Сади сухо. — Какво иска този път Таур Ургас?

— Алорните се готвят да завземат Мишрак ак Тул, ваше превъзходителство.

— И аз така дочух. Какво общо има това с Нийса?

— Нийсаните нямат никаква причина да обичат алорните.

— Нямаме повод да обичаме и мургите — изтъкна Сади.

— Алорните бяха тези, които завладяха Нийса след смъртта на риванския крал — напомни мургът. — А Ктхол Мургос осигури основния пазар на нийсанската стока.

— Скъпи приятелю, моля ви, карайте по същество — каза Сади, като отегчено потъркваше голата си глава. — Не възнамерявам да се ръководя от отдавнашни обиди и отдавна забравени услуги. Търговията с роби вече замира, а и следите, оставени от алорнското нашествие, изчезнаха преди векове. Какво иска Таур Ургас?

— Кралят желае да избегне кръвопролитието — заяви мургът. — Толнедранските легиони представляват значителна част от алгарската армия. Ако се появи заплаха, подчертавам, само заплаха от неприятелско нашествие по незащитената южна граница на страната му, Ран Боруни ще отзове тези легиони. Тяхната загуба може да убеди алорните също да се оттеглят.

— Искате от мен да нападна Толнедра? — попита невярващо Сади.

— Естествено не, ваше превъзходителство. Негово величество само иска разрешението ви да придвижи специални въоръжени сили през вашата територия, за да отстрани заплахата на толнедранската южна граница. Няма да се пролива ничия кръв.

— Освен тази на нийсаните, щом мургската армия се оттегли. Легионите им ще прелетят над Реката на дърветата като ядосани стършели.

— Таур Ургас е повече от склонен да остави гарнизоните си, за да гарантират целостта на нийсанската територия.